Православен  Календар

19 Май 1996
6-а неделя след Пасха

Няма пост

Празници

  • Слепия
  • Свети великомъченик Георги Победоносец и чудотворец

Почитани светии

  • Праведен Иов Многострадални
  • Праведният Йов Дълготърпелив
  • Свети славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги (303)
  • Свети Йов, игумен и чудотворец от Почаев (1651 г.)
  • Свети мъченик Варвар Воин, с Вакх, Калимах и Дионисий (362)
  • „Света София Праведна“ (1974)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 43.9-14 (Вечерня, Св. Георги)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Св. Георги)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Георги)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Лука 12.2-12 (Утринно Евангелие, Св. Георги)

2Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; 3затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. 4А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; 5но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. 6Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. 7А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. 8И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; 9а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. 10И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. 11А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; 12защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Деяния 16.16-34 (Апостол)

16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. 17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. 18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. 19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. 20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни 21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. 22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; 23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. 24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. 25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. 27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. 29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? 31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. 32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. 33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; 34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

Деяния 12.1-11 (Апостол, Св. Георги)

1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, 2и уби с меч Иакова, брата Иоанов. 3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - 4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. 5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. 6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. 8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! 9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. 10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. 11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

Йоан 9.1-38 (Евангелие)

1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. 2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? 3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. 4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5Докле съм в света, светлина съм на света. 6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, 7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. 8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? 9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. 10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? 11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. 12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. 13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. 14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. 15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. 16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. 17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. 18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал 19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? 20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; 21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. 22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. 23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. 24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. 25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? 27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. 30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. 31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. 32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. 33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. 34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. 35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? 36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? 37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. 38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Св. Георги)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Жития на светиите

Праведният Йов Дълготърпелив

Този икон на търпелива издръжливост пред лицето на всичко, което Бог ни изпраща, е живял близо до Арабия около 2000 години преди Христос. Той е потомък на Авраам чрез Исав. Неговото благоденствие, неговите бедствени страдания, неговата търпелива издръжливост и възстановяването му на здравето и богатството са описани подробно в книгата на Стария завет, която носи неговото име.

Някои казват, че Йов е изтърпял страданията си седем години, преди да се възстанови до здраве и просперитет. Други казват, че всичките му страдания са продължили една година. Светите отци са съгласни, че Йов е живял много години след възстановяването си и е починал, когато е бил на повече от 200 години.

Свети славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги (303)

„Георги, този наистина велик и славен Христов мъченик, е роден от баща от Кападокия и майка от Палестина. Бидейки военен трибун или хилиарх (тоест, командир на хиляда войници), той се прославил в битки и бил високо почитан за своята смелост. Когато научил, че император Диоклетиан подготвя гонение на християните, свети Георги се явил публично пред императора и го осъдил. Когато заплахите и обещанията не могли да го отклонят от твърдата му изповед, той бил подложен на нечувани мъчения, които издържал с голяма храброст, преодолявайки ги чрез вярата и любовта си към Христос. Чрез чудните знамения, които се случили в неговото съревнование, той насочил мнозина към познанието на истината, включително царица Александра, съпруга на Диоклетиан, и накрая бил обезглавен през 296 г. в Никомидия.“ (Велик часовослов) Императрица Александра, заедно с езически жрец, който изповядал Христос благодарение на свидетелството на Георги, били екзекутирани заедно с великомъченика. Света Александра се чества на 21 април/4 май.

Нито Великият часовослов, нито Прологът, нито църковните служби за Свети Георги споменават най-популярната STORY за Свети Георги - убийството му на дракон. Въпреки че много икони на светеца го изобразяват яздещ кон, убиващ дракон с копие, мнозина смятат STORYта за легендарна, а драконът в иконата - за символична.

Свети Йов, игумен и чудотворец от Почаев (1651 г.)

„Свети Йов Почаевски е роден около 1551 г. в югозападна Галиция в благочестиво православно семейство. На десетата си година светецът се оттегля за Угорницкия манастир на нашия Спасител в Карпатите. Постриган след две години, той е ръкоположен за йеромонах около 1580 г. Известен със своята кротост и смирение, Йов е поканен от великия ревнител за Светото Православие в Карпаторусия, княз Константин Острожки, да бъде игумен на манастира „Кръстов кръст“ в Дубно. В ревността си за запазване и разпространение на православната вяра и за да противодейства на пропагандата на униатите, той печата и широко разпространява православни духовни и богослужебни книги. Около 1600 г. той се премества в Почаевската планина, където по настояване на братята става игумен на манастира „Успение Богородично“, който разширява и прави да процъфтява. Чрез неговите трудове в Почаев е основана голяма печатница, която значително помага за отглеждането на православните вярващи в този регион. Неговият манастир става център на Православната църква в Западна Украйна. Светителят“ почина, като прие схима с името Йоан, през 1651 г., на преклонна възраст от сто години.“ (Велик часовослов)

Свети мъченик Варвар Воин, с Вакх, Калимах и Дионисий (362)

Той е бил войник в римската армия по време на управлението на Юлиан Отстъпник. Като много войници, той е бил таен християнин, служейки под командването на императорския командир Бакхус, когато войските му се бият с франките. Могъщ франкски войник, подобен на Голиат, предизвиква римляните да изпратят един от ротата си, за да се бие с него. Командирът изпраща Варвар, който се моли на Господа и побеждава франкския гигант, след което франкската армия е лесно победена. След това командирът нарежда триумф в чест на победата, включително публично жертвоприношение на римските идоли. По време на жертвоприношението командирът забелязва, че Варвар стои настрана и го пита защо: Варвар разкрива, че е християнин и не може да принесе жертва на идолите. Командирът докладва това на невярващия император, който нарежда Варвар да бъде измъчван. Варвар издържа много жестоки мъки със спокойствие и смелост. По време на мъченията му се виждат много чудеса и много от неговите събратя войници приемат християнската вяра. Трима от тях са Бакхус, командирът на Варвар; Калимах; и Дионисий. И тримата били обезглавени за изповядване на Христос, след което самият Варвар получил мъченическия венец чрез обезглавяване.

„Света София Праведна“ (1974)

Тази свята аскетка, новопрославена през 2011 г., е родена като София Саулиди през 1883 г. в Трапезунд, Турция. През 1907 г. се омъжва, но съпругът ѝ изчезва седем години по-късно, оставяйки я с новороден син. Не след дълго умира и нейният любим, единствен син. Отвръщайки се от света, тя се уповава изцяло на Бога, прекарвайки времето си в уединена молитва на планина близо до родния си град.

През 1919 г. тя пристига в Гърция като част от „размяната на население“ между Турция и Гърция. Не след дълго след пристигането ѝ Пресвета Богородица ѝ се явява във видение и казва: „Ела в моя дом“. Когато София я пита къде да намери дома си, Девата отговаря: „В Клисура съм“. Вслушвайки се в тези свети наставления, София се премества в манастира „Рождество Богородично“ в Клисура в Северна Гърция, където остава до края на живота си.

Тя никога не приемала монашески постриг, а живеела в манастирската кухня. Спяла само по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на молитва. Обличала се в стари, дрипави дрехи, но ако някой се опитвал да ѝ даде по-хубави дрехи, тя ги раздавала на бедните. По подобен начин, ако някой ѝ давал пари, тя ги криела, докато не могла да ги даде на някой нуждаещ се. Ядяла много малко и не проявявала интерес към храната. Светските хора я наричали „Лудата София“, но проницателните я виждали като жива светица. Тя била надарена с дарове на изцеление и пророчество: когато при нея идвали посетители, тя ги поздравявала по име, дори и никога преди да не ги е срещала, и описвала семейните им проблеми, предлагайки съвети.

През 1967 г. тя е изцелена от мъчителна, животозастрашаваща болест чрез видение на Света Богородица, Архангел Гавраил и Свети Георги. Тя заспа в Господа на 6 май (нов стил) 1974 г., след дълъг живот, отдаден на молитва, аскетизъм и пълна бедност. Мощите ѝ се съхраняват в манастира, където е прекарала по-голямата част от живота си.

⚠ Съобщи за неточност