Православен  Календар

15 Май 1996
Сряда на 5-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Празници

  • Отдание на Преполовение
  • Пренасяне мощите на Борис и Глеб

Почитани светии

  • Св. Атанасий Велики, патр. Александрийски
  • Света Матрона (Сляпата) Московска (1952)
  • Свети мъченици Хеспер, съпругата му Зоя и синовете им Кириак и Теодул (II в.)
  • Свети цар Борис-Михаил Български (907)
  • Пренасяне на мощите (1072 и 1115) на светите страстотерпци Борис и Глеб, князе на Русия (1015)
  • Пренос на мощите на Свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 13.13-24 (Апостол)

13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. 14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. 16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! 17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, 18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; 19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; 20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. 21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. 22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания". 23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, 24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.

Йоан 6.5-14 (Евангелие)

5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? 6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. 7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. 8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: 9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? 10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди. 11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше. 12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. 13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. 14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

Жития на светиите

Света Матрона (Сляпата) Московска (1952)

Тя е родена през 1881 г. в бедно семейство в село Себино-Епифаниская (сега Кимовски). Въпреки че е родена сляпа - очите ѝ са без зеници - тя проявява дар на духовна проницателност от ранна възраст и с молитвите си изцелява мнозина, които идват при нея.

На около четиринадесетгодишна възраст тя предприема поклонение до няколко руски свети места. Когато идва в Кронщат, за да получи благословията на Свети Йоан (20 декември), светият свещеник, който никога не я е срещал, извиква „Матрона, ела тук!“ и провъзгласява „Тя ще бъде моята наследница, осмият стълб на Русия“.

На седемнадесетгодишна възраст тя е поразена от парализа и никога повече не може да ходи. До края на живота си тя живее в стая, пълна с икони, където седи с кръстосани крака на леглото си и приема посетители. Тя никога не оплаква слепотата или парализата си; веднъж казва: „Дойде ден, когато Бог отвори очите ми и видях светлината на слънцето, звездите и всичко, което съществува в света: реките, горите, морето и цялото творение.“

През 1925 г. тя се установява в Москва. След смъртта на майка си през 1945 г. тя се мести често, живеейки тайно в домовете на вярващите. Въпреки това тълпи от вярващи намират път към нея за съвет и изцеление. Комунистическите власти, познавайки святото ѝ влияние, многократно се опитват да я арестуват; но тя винаги знае предварително кога ще дойдат и ще бъде преместена на друго тайно място. Тя пости много, рядко спеше и се казва, че челото ѝ е било вдлъбнато от безбройните кръстни знаци, които е правила.

За преследването на Църквата от комунистите тя просто каза, че това се дължи на греховете и липсата на вяра на християните и добави: „Трудни времена са нашата участ, но ние, християните, трябва да изберем Кръста. Христос ни е качил на Своята шейна и ще ни отведе където пожелае.“

Предвидяла деня на смъртта си, тя казала: „Приближете се всички и ми разкажете за вашите проблеми, сякаш съм жива! Ще ви видя, ще ви чуя и ще ви помогна.“ Тя починала в мир на 19 април 1952 г. (2 май по новия календар). Много чудеса се случили на гроба ѝ. През 1998 г. мощите ѝ били пренесени в женския манастир „Покров на Божията майка“, където хиляди православни християни идват да я почитат и, както тя молила, да ѝ донесат своите проблеми и тревоги, сякаш е жива на земята.

Тя е прославена от Руската църква през 1999 г. за местно почитане в Московската епархия.

Свети мъченици Хеспер, съпругата му Зоя и синовете им Кириак и Теодул (II в.)

В началото на втори век езичник на име Катал купил Хеспер, жена му Зоя и синовете им Кириак и Теодул за роби. Всички те били християни и не яли нищо, което е било жертвено на идоли — хвърляли цялата такава храна на кучетата и самите гладували. Когато Катал научил за това, той се разяри и започнал жестоко да ги измъчва, започвайки с децата. Когато никой от тях не могъл да се отклони от изповедта си за Христос, цялото семейство било хвърлено в гореща пещ, където предали душите си на Бога. Телата им останали неизгорени.

Свети цар Борис-Михаил Български (907)

Син на българския хан Пресиан, той е наставен във вярата от Свети Фотий, патриарх Константинополски. През цялото си царуване той се труди да утвърди и разпространи християнската вяра в България. Когато учениците на Свети Кирил и Методий са прогонени от Моравия и идват в България, той им оказва голяма помощ в мисионерската им работа там. Той се оттегля в манастир, оставяйки управлението на страната си в ръцете на сина си Владимир. Но когато научава, че Владимир преследва християните и се опитва да възстанови езичеството, той напуска манастира, грабва меча, сваля сина си, поставя на трона по-малкия си син Симеон и когато се уверява, че страната е отново в християнски ръце, се завръща в манастира, където завършва живота си в мир и благочестие.

Пренасяне на мощите (1072 и 1115) на светите страстотерпци Борис и Глеб, князе на Русия (1015)

За техния живот вижте 24 юли.

Пренос на мощите на Свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски

Главното му честване е на 18 януари.

⚠ Съобщи за неточност