Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 7.1-14
(6-ти час)
1В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.
2И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.
3И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,
4и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.
5Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:
6да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син.
7Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;
8защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;
9и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.
10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
Битие 5.32-6.8 (Вечерня)
32Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.
1Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,
2тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
3И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
4В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.
5И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
6и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.
8А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).
Притчи 6.20-7.1 (Вечерня)
20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
21вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
22Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:
23защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота,
24за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
25Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
26защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
27Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
28Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
29Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.
30Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;
31хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
32Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
33бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
34защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
35няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
Съставно 8 - Исаия 40, 41, 45, 48, 54
(Вечерня, Предтеча)
1Така казва Господ: Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва Бог. Свещеници, говорете на сърцето на Йерусалим. Утешете я, защото нейното унижение се изпълни; защото нейният грях е премахнат, понеже тя получи от ръката Господня двойно за своите грехове. Глас на викащ в пустинята: Пригответе пътя на Господа, изправете пътищата на нашия Бог. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се снижат; кривото ще стане право, и неравните пътища ще се изгладят; и всяка плът ще види спасението на Бога. Възкачи се на висока планина, ти, който носиш благата вест на Сион; издигни гласа си със сила, ти, който носиш благата вест на Йерусалим. Издигни го, не се бой. Аз, Господ Бог, Аз, Богът на Израил, ще чуя и няма да ги оставя; но ще отворя реки от планините и извори посред равнините. Ще превърна пустинята във водни ливади и жадната земя във водни потоци. Нека небесата се радват отгоре и облаците да изливат правда. Нека земята да поникне и да разцъфне с милост и правда. Разгласи глас на радост до краищата на земята и нека се чуе това: кажете, че Господ е избавил Своя слуга Яков. И ако ожаднеят в пустините, Той ще им изведе вода от скала. Радвай се, безплодна, която никога не си раждала; извикай и запей, ти, която не си познала родилни болки, защото децата на изоставената са повече от децата на тази, която има съпруг.
Съставно 9 - Малахия 3, 4
(Вечерня, Предтеча)
1Така казва Господ Вседържител: Ето, Аз изпращам Моя Ангел, Моя вестител, пред лицето ти, който ще приготви пътя ти пред тебе. И Господ, Когото вие търсите, ще дойде в Своя храм. И кой ще устои в деня на Неговото влизане? И кой ще издържи при явяването Му? Защото Той ще влезе като огън в пещ за претопяване и като луга на прачите. И ще дойде при вас на съд; и ще бъде бърз свидетел против нечестивите, против прелюбодейците, против онези, които лъжливо се кълнат в Неговото име, и против онези, които не Му се боят, казва Господ Вседържител. Защото Аз съм Господ, вашият Бог, и не се изменям; а вие, синове на Яков, сте изопачили законите и не сте ги пазили. Затова върнете се към Мен и Аз ще се върна към вас, казва Господ Вседържител. И всички народи ще ви нарекат блажени, и ще познаете, че Аз съм Господ, Който различава праведния от беззаконния в деня, когато направя Свое особено притежание онези, които Ме любят. Знайте тогава и помнете закона на Моя слуга Моисей, както му заповядах на Хорив, за целия Израил – устави и съдби. И ето, ще ви изпратя Илия Тесвитеца, преди да дойде великият и явен ден Господен; той ще обърне сърцето на бащата към сина и сърцето на човека към ближния му, за да не поразя земята с тежък удар, когато дойда, казва Господ Вседържител, Богът Светият на Израил.
Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5
(Вечерня, Предтеча)
1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.
Лука 7.17-30
(Утринно Евангелие, Предтеча)
17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
2 Коринтяни 4.6-15
(Апостол, Предтеча)
6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
Матей 11.2-15
(Евангелие, Предтеча)
2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици
3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:
5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.
7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.
12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;
13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.
14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:
15който има уши да слуша, нека слуша!