Православен  Календар

27 Март 1996
Сряда от петата седмица на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Богослужебни бележки

  • Преждеосвещена литургия

Почитани светии

  • Преп. Венедикт Нурсийски
  • Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)
  • Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 41.4-14 (6-ти час)

4Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. 5Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; 6всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! 7Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. 8А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, - 9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, 10не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда. 11Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. 12Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо; 13защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам". 14Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.

Битие 17.1-9 (Вечерня)

1Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; 2и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. 3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: 4Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, 5и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи 6и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. 7И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. 8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог. 9И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

Притчи 15.20-16.9 (LXX) (Вечерня)

20Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. 21За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. 22Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. 23Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време! 24За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. 25Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. 26Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. 27Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее. 28Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.) 29Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. 30Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. 31Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. 32Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. 33Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.

1Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. 2Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. 3Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. 4Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. 5Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) 6С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. 7Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. 8По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. 9Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

Жития на светиите

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.

⚠ Съобщи за неточност