Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 28.14-22
(6-ти час)
14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим.
15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", -
16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.
17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.
18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани.
19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.
20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.
21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.
22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.
Битие 10.32-11.9 (Вечерня)
32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
1По цялата земя имаше един език и един говор.
2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.
4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)
19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
Жития на светиите
Св. Теофилакт, епископ на Никомедия (845)
„Теофилакт беше от изток; родният му град е неизвестен. В Константинопол той стана близък приятел на Тарасий, който по-късно стана патриарх на Константинопол (виж 25 февруари). Теофилакт беше назначен за епископ на Никомедия. След смъртта на Свети Тарасий, неговият приемник Никифор (виж 2 юни) свикал редица епископи, за да му помогнат в борбата срещу иконоборството на император Лъв Арменеца, който царувал от 813 до 820 г. Сред тях бил Евтимий, епископ на Сардис (честван на 26 декември), който присъствал на Светия Седми Вселенски събор през 787 г. — той е бил изгнаник три пъти заради светите икони, а за това, че е отказал да се подчини на заповедта на император Теофил да се отрече от почитането на иконите, е бил бичуван от главата до краката, докато цялото му тяло се превърнало в една голяма рана, от която починал осем дни по-късно, около 830 г.; Йосиф Солунски (виж 14 юли); Михаил от Синнада (виж 23 май); Емилиан, епископ на Кизик (виж 8 август); и Свети Теофилакт, който смело изобличи Лъв в лицето, като му каза, че тъй като той презира дълготърпението на Бога, пълно унищожение ще го сполети и няма да има кой да го спаси. Заради това Теофилакт е бил заточен в крепостта Стробилус в Кария, Мала Азия, където след 30 години затвор и лишения е предал святата си душа около 845 г. Лъв Арменецът, според пророчеството на светеца, е бил убит в църквата в навечерието на Рождество Христово през 820 г.“ (Великият Часослов)
Свещеномъченик Теодорет (362)
Свещеникът Теодорет е бил пазител на голяма катедрала в Антиохия, построена от император Константин и известна по онова време като „златната църква“ заради красотата и разкоша на обзавеждането й. Когато Юлиан Отстъпникът се възкачил на трона, той се отрекъл от Христос и започнал преследване на християните. Чичото на императора, също на име Юлиан, дошъл в Антиохия, за да продължи преследването там. След като ограби църквата, той изправи Теодорет на съд и поиска от него да се отрече от Христос. Вместо това, верният свещеник изповяда Христос с пламенност и укори императора, че се е отрекъл от вярата и се е върнал към идолопоклонничеството „като куче, което се връща към повръщаното си“. Въпреки това, съдията уринира в златната църква, за което Теодорет предсказа, че ще умре ужасна смърт. Теодорет беше обезглавен, а Юлиан, неговият съдия, беше обзет от ужасни коремни болки от момента, в който оскверни църквата, до смъртта си в мъки.
Бележка: Теодорет се чества на 3 март по гръцкия календар.