Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 10.32-38 (Апостол)
32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,
33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;
34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.
35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави.
38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".
1 Солунци 4.13-17
(Апостол, Починали)
13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.
15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,
16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;
17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.
Марк 2.14-17 (Евангелие)
14Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.
15И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.
16Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?
17Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Йоан 5.24-30
(Евангелие, Починали)
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Жития на светиите
Светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск (308)
Те бяха съслуживци и роднини на Свети Теодор Тиро (17 февруари). Когато Свети Теодор прие мъченичеството си, те бяха държани в затвора, защото управителят на Амасия не желаеше да ги екзекутира. Но на негово място заемал поста нов и по-жесток управител, Асклепиодот, който заповядал тримата воини на Христос да бъдат доведени при него. В началото управителят се опитал да отклони тримата от Христос с ласкателства и подкуп. Той поканил Евтропий на вечеря, но Евтропий отказал, цитирайки Псалма: „Блажен е човекът, който не ходи по съветите на нечестивите.“ След това им предложи огромна сума сребро, която те също отказаха, като казаха на управителя, че Юда е загубил душата си заради сребро. Тогава управителят прибегна до изтезания, подлагайки тримата на жестоки мъчения. Накрая той осъди Еутропий и Клеоник на разпъване на кръст, за което те с радост благодариха, че са били счетени за достойни да умрат същата смърт като Христос. Василиск бе държан в затвора още известно време с надеждата, че смъртта на неговите другари ще отслаби решимостта му; но когато той остана непоколебим във вярата, той бе обезглавен на 22 май (на която дата се почита и паметта му) през 308 г.
Неизвестно момиче в Александрия (?)
„Тя беше от богато семейство, имаше добър баща, който много страдаше и умря в мъки, и зла майка, която живееше лесно, умря в мир и беше погребана с почести. Несигурна дали да живее по примера на баща си или на майка си, тази девойка имаше видение, в което й бяха показани състоянията на баща й и на майка й. Тя видя баща си в Царството Божие, а майка си в тъмнина и мъки. Това я накара да посвети целия си живот на Бога и, подобно на баща си, да следва Божиите заповеди, без да се съобразява с никаква съпротива или нещастие, което може да й се наложи да преживее. И тя следваше Божиите заповеди до края, с Неговата помощ, и стана достойна за Царството небесно, където се събра отново с любимия си баща.“ (Пролог)