Православен  Календар

28 Февруари 1996
Сряда от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Велик канон; Преждеосвещена литургия

Почитани светии

  • Апостол Онисим от седемдесетте
  • Свети апостол Онесим (ок. 109)
  • Нашият преподобен отец Далматий Сибирски (1697)
  • Нашият преподобен отец Антимос от Хиос (1960)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 2.3-11 (6-ти час)

3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне. 4И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война. 5О, доме Иаковов! Дойдете, и ще ходим в Господня светлина. 6Но Ти отхвърли Своя народ, дома Иаковов, защото те възприеха много от Изток: и магьосници си имат като филистимци, и общуват със синове на чужденци. 7И изпълни се земята му със злато и сребро, и съкровищата му брой нямат; изпълни се земята му с коне, и колесниците му брой нямат. 8Изпълни се земята му с идоли; те се покланят на изделие от свои ръце, на това, що са техни пръсти направили. 9И преклони се човекът, и унизи се мъжът, - и Ти не ще им простиш. 10Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие. 11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Битие 1.24-2.3 (Вечерня)

24И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана. 25И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро. 26След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. 27И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. 28И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. 29И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; 30а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. 31И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

1Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. 2И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. 3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

Притчи 2.1-22 (Вечерня)

1Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, 2тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; 3ако призоваваш знанието и викаш към разума; 4ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - 5ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. 6Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум; 7Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно; 8Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии. 9Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека. 10Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти, 11тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди, 12за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа, 13от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища; 14от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала, 15чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки; 16за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си, 17която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог. 18Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци; 19никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота. 20Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните; 21защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея; 22а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

Жития на светиите

Свети апостол Онесим (ок. 109)

Той е роден във Фригия и е бил роб на Филемон, към когото апостол Павел е адресирал своето послание. Онесим избягал от Филемон и се укрил в Рим, където бил обърнат към вярата от св. Павел. Св. Павел го изпратил обратно при господаря му, който по настояване на св. Павел му дал свобода. Той служил на Църквата в продължение на много години, преди да умре мъченически, пребит до смърт с тояги.

Свети Онесим се почита също на 22 ноември, заедно със светиите Филемон, Архип и Афия; и на 4 януари на Синаксиса на Седемдесетте ученици.

Нашият преподобен отец Далматий Сибирски (1697)

Свети Далматий се почита като пионер на движението, което привлякло много аскети да се заселят в пустошта на Сибир, създавайки нова общност от пустинни отци и превръщайки руския Далечен Север в така наречената „Северна Тебаида“. Той е роден в Тоболск и е възпитан в благочестие от семейството си, наскоро обърнали се в християнството татари. Когато пораснал, влязъл в императорската армия като казак и служил с такова отличие, че царът му присъдил благороднически титул. Оженил се и живял в Тоболск в комфорт и благоденствие. Един ден – след унищожаването на Тоболск в голям пожар през 1643 г. – поразени от осъзнаването на суетата на светските неща, той напусна семейството, богатството и имуществото си и отиде в манастир в Уралските планини, вземайки със себе си само икона на Успение Богородично.

Той бил постриган за монах с името Далматий и се посветил на молитва и аскеза с такава пламенност, че малко по-късно братята го избрали за игумен. Страхувайки се от гордостта и бягайки от почестите, Далматий избягал с иконата на Богородица в отдалечена пещера, където живял живот на мълчание и непрестанна молитва. Неговото присъствие не остана дълго тайна в този слабо населен район и скоро християни от близо и далеч започнаха да идват при него, за да поискат молитва и съвет; много езичници дойдоха при него за свето кръщение. Скоро жилището му станало твърде тясно за онези, които избрали да останат като негови ученици, и светецът получил благословия от епископа на Тоболск да построи дървена капела и няколко килии. Това било началото на великия манастир „Успение Богородично“ (наричан още манастир „Св. Далматий“).

През годините братята претърпяха много изпитания. Веднъж татарският княз на региона, провокиран от лъжливи слухове, планира да унищожи манастира и да убие всички монаси. В нощта преди нападението Светата Божия Майка се явила на княза в бляскави одежди, държейки пламенен меч в едната ръка и бич в другата. Тя забранила на княза да навреди на манастира или на братята и му заповядала да им даде постоянна концесия над региона. Убеден от това видение, князът сключил мир с монасите и станал покровител на манастира, въпреки че бил мюсюлманин.

През следващите години манастирът многократно е бил опожаряван от свирепите езически племена, населявали района; веднъж всички монаси, с изключение на самия свети Далматий, са били избити, но манастирът винаги е бил възстановяван. Светецът почина в мир през 1697 г., а негов наследник като игумен стана синът му Исаак, който построи каменен храм в манастира, за да съхранява мощите на светеца и иконата на Божията Майка, която той беше пазил при себе си през целия си монашески живот.

Нашият преподобен отец Антимос от Хиос (1960)

Роден е през 1869 г. в семейство на набожни селяни на остров Хиос; напуска основното училище рано, за да стане обущар. На деветнадесетгодишна възраст посещава манастир (основан от монах Пахомий, който е бил духовен наставник на Св. Нектарий); толкова е бил трогнат от „ангелския живот” на монасите, че при завръщането си у дома си построява малка колиба и заживява в нея. Единствената му „помощ“ в духовните му борби е икона на Божията Майка, която скоро започва да върши чудеса, привличайки мнозина към неговата пустиня. След известно време той се оттегля в манастир, където е постриган под името Антимос. Там той заболява и игуменът му го изпраща у дома при родителите му заради здравето му. У дома, въпреки че се грижеше за възрастните си родители и упражняваше занаята си на обущар, той продължи да живее като монах, прекарвайки нощите в молитва и понякога хранейки се само с хляб и вода за дълги периоди.

Все повече посетители идваха в неговата скит и при чудотворната икона на Богородица, а през 1910 г. той прие великата схима. Хората от Хиос искаха да бъде ръкоположен за свещеник, но епископът му отказа поради липсата на образование у светеца. По настояване на кръстника на Антимос, епископът на Смирна го ръкоположи вместо него. След поклонение на Атон той се върна в Хиос, където стана капелан в лепрозориум. Скоро болницата, която беше потънала в корупция, се превърна в духовен център, приличащ повече на манастир, отколкото на болница. Свети Антимос се грижеше с ръцете си за много от най-тежко болните, извършвайки много чудеса на изцеление; някои от излекуваните му пациенти станаха монаси или монахини.

С прословутата „Размяна на населението“ от 1922–1924 г. в Хиос се изсипаха бежанци, много от които бяха бедни монахини и момичета. В отговор на видение на Божията Майка свети Антимос построи манастир, който отвори врати с тридесет монахини и бързо се разрасна, въпреки съпротивата на мнозина, които твърдяха, че създаването на такава общност е остаряло (през 1924 г.!). Монашеската обител скоро е приютила осемдесет монахини и е станала известна в цяла Гърция като образец на монашеския живот. Отец Антимос е служил като свещеник на монахините и е продължил да приема многото вярващи – често шестдесет или седемдесет на ден – които са идвали при него за молитва или съвет. Той е продължил това служение повече от тридесет години, извършвайки много чудеса на изцеление. Когато стана твърде стар, за да работи с ръцете си, той се оттегли в килията си и се молеше да му бъде позволено да служи на ближния си до последния си дъх. Той почина в мир на възраст от деветдесет и една години, оплакан и почитан от целия остров Хиос.

⚠ Съобщи за неточност