Православен  Календар

16 Февруари 1996
Петък на Месопустна неделя

Пост

Почитани светии

  • Праведен Симеон Богоприимец и Анна пророчица
  • Светият и праведният Симеон Богоприемник и пророчицата Анна
  • Нашият отец сред светиите, Николай, архиепископ и просветител на Япония (1912)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Йоаново 1.1-13 (Апостол)

1Аз, старецът - до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, - и не само аз, но и всички, които са познали истината, - 2заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки: 3да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов. 4Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца. 5И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго. 6А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея; 7защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист. 8Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда. 9Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. 10Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; 11защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела. 12Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна. 13Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.

Марк 15.22, 25, 33-41 (Евангелие)

22Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 25Беше третият час, и Го разпнаха. 33А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

Жития на светиите

Светият и праведният Симеон Богоприемник и пророчицата Анна

„Има древна традиция, че светият и праведният старец Симеон, който дошъл от Египет, бил един от седемдесетте учени евреи, избрани по времето на фараона Птолемей Филаделф (285-246 г. пр. Хр.) за задачата да преведат еврейската Библия на гръцки, и че на Симеон било възложено превеждането на книгата на пророк Исая. Когато стигнал до известния пасаж, където пророкът предсказва девственото раждане на Христос, казвайки: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Имануил“ (Ис. 7:14), той бил толкова объркан, че взел ножче, за да изтрие думата „девица“, за да я замести с „млада жена“. В този момент се явил ангел Божий и го възпрепятствал да промени свещения текст, обяснявайки му, че това, което му се струвало невъзможно, всъщност било пророчество за идването на Божия Син в този свят. За да потвърди истината на това, той обеща, че Симеон няма да види смъртта, докато не види и не докосне Месията, роден от Девата. Когато, след много дълги години, Христос беше доведен в Храма в Ерусалим от Пресветата Божия Майка, Светият Дух разкри на стареца Симеон, че е дошло времето за изпълнение на обещанието. Той се втурна към Храма и, като взе Детенцето в ръцете си, можа да каже от все сърце на Бога: „Господи, сега оставяш Твоя раб да си отиде в мир, според Твоето слово, защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лука 2:29). Защото наистина старец Симеон беше живият образ на древния Израил от Стария Завет, който, очаквайки пришествието на Месията, беше готов да изчезне и да отстъпи място на светлината и истината на Евангелието. Мощите на светия и праведния Симеон се почитаха в Константинопол в църквата „Св. Яков“, построена по времето на император Юстин.

„Пророчицата Анна, дъщеря на Фануил, беше на осемдесет и четири години. От ранната смърт на съпруга си тя беше прекарала целия си живот в Храма в надежда за пришествието на Спасителя. Тя е образец за светите вдовици, девици и монаси, които са се освободили от светските грижи, за да пребивават винаги в Храма, принасяйки своите пости, химни и молитви в нетърпеливо очакване на пришествието на Господа. И когато, подобно на Анна и Симеон, те са видели Христос, обитаващ в сърцата им, и са Го докоснали чрез духовните си сетива, те провъзгласяват с радост и увереност пред цялото човечество, че Спасителят все още идва в света: Светлина, за да освети езичниците, и слава на народа Си Израил (Лука 2:32).“ (Синаксарион)

Синаксарион отбелязва, че традицията, според която свети Симеон е бил един от Седемдесетте, по никакъв начин не е всеобща сред Отците. Според някои Симеон е бил син на Хилел и баща на Гамалиил, учителя на свети Павел. Според други той е бил праведен и набожен юдеин на 112 години, нито свещеник, нито фарисей.

Нашият отец сред светиите, Николай, архиепископ и просветител на Япония (1912)

Роден в Русия през 1836 г., той се превърна в един от най-великите православни мисионери на съвременността. Още като момче той решил да стане мисионер в Далечния Изток. С съвета и благословията на епископ Инокентий Сибирски и Аляскински, през 1861 г. той заминава за Япония и се присъединява към малка руска мисия там. Въпреки че официалната цел на мисията е била да обслужва руската консулска общност, генералният консул, който поканил йеромонах Николай, се надявал да донесе светлината на православната вяра и на японския народ. Осъзнавайки, че може да се надява да обърне японците към християнството само ако те се разбират добре помежду си, отец Николай се потапя в изучаването на японската мисъл, култура и език. През целия си живот той превежда по-голямата част от Библията и православните богослужения на японски и започва да владее езика свободно. Среща голяма съпротива: проповядването на християнската доктрина е официално забранено в Япония, а един самурай веднъж се приближава към него с думите: „Чужденците трябва да умрат!“ Точно този самурай по-късно става първият му японски свещеник. През 1880 г. той е възведен в епископ на Япония. По време на Руско-японската война той остава в Япония и работи успешно за преодоляване на националистическите размирици, които биха могли да навредят или да унищожат Църквата в Япония. Той насърчава всички свои японски верни да се молят за японските въоръжени сили, макар че обяснява, че като руснак не може да го направи, и се изключва от всички публични служби за времето на войната. Той изпраща рускоговорящи японски свещеници в лагерите за военнопленници, за да служат на руските военнопленници. Към момента на своето почиване през 1912 г., след четиридесет и осем години в Япония, Св. Николай остави една катедрала, осем църкви, повече от 400 параклиса и молитвени домове, 34 свещеници, 8 дякони, 115 миряни-катехисти и 34 110 православни вярващи. Църквата в Япония днес е автономна православна църква под грижите на Московската патриаршия.

⚠ Съобщи за неточност