Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.1-12
(4-то утринно Евангелие)
1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2ала намериха камъка отвален от гроба.
3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8И спомниха си думите Му.
9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)
6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
Матей 22.35-46 (Евангелие)
35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38тази е първа и най-голяма заповед;
39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
Жития на светиите
Мъчениците Адриан и Наталия и 23-мата им събратя от Никомедия (IV в.)
„Съпрузи, и двамата произхождаха от благородни и заможни семейства в Никомедия. Адриан беше управител на Преторията и езичник, а Наталия беше тайна християнка. И двамата бяха млади и бяха живели в брак общо тринадесет месеца преди своето мъченичество. Когато нечестивият император Максимиан посети Никомедия, той заповяда християните да бъдат заловени и подложени на мъчения. В пещера близо до града се криеха двадесет и трима християни. Някой ги предаде на властите и те бяха жестоко бивани с кожени камшици и пръти и хвърлени в затвора. След това бяха изведени от затвора и заведени пред претора, за да бъдат записани имената им. Адриан погледна тези хора, измъчвани, но непокорени, мирни и кротки, и ги закле да кажат какво очакват от своя Бог, че да претърпят такива мъчения. Те му говориха за блаженството на праведните в Царството Божие. Като чу това и отново погледна тези хора, Адриан внезапно се обърна към писаря и каза: „Напиши името ми заедно с тези на тези светии; и аз съм християнин.“ Когато императорът чу за това, той го попита: „Загубил ли си ума си?“ Адриан отговори: „Не съм го изгубил, а съм го намерил!“ Като чу това, Наталия се зарадва много и, когато Адриан седеше окован заедно с другите в затвора, дойде и им служеше на всички. Когато биеха съпруга ѝ и го подлагаха на различни мъчения, тя го окуражаваше да издържи до края. След дълги мъчения и затвор, императорът заповяда да ги отведат към затворническия наковалня, за да им счупят ръцете и краката с чукове. Това беше изпълнено и Адриан, заедно с останалите двадесет и трима, издъхна под жестоките мъчения. Наталия отнесе мощите им в Константинопол и там ги погреба. След няколко дни Адриан й се яви, облят от светлина и красота, и я призова да дойде при Бога, а тя мирно предаде душата си в ръцете на своя Господ.“ (Пролог)
Светият ни отец Титоес от Тебаида (IV в.)
Един от великите египетски пустинни отци, той беше ученик на Св. Пахомий Велики и служи като игумен на Табенниси. Чрез дългите години на борба в молитва той достигна такава чистота на сърцето, че всеки път, когато вдигаше ръце в молитва, духът му веднага се потапяше в чисто съзерцание на Бога. Когато един от братята го попита какъв път води към смирението, той отговори: „Пътят на смирението е въздържанието, молитвата и това да се считаш за най-малкия от всички създания.“ Почива в мир.