Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Галатяни 2.16-20
(Апостол, Неделя след Въздвижение)
16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
2 Коринтяни 9.6-11 (Апостол)
6С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно".
10А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
Марк 8.34-9.1
(Евангелие, Неделя след Въздвижение)
34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Лука 5.1-11 (Евангелие)
1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Жития на светиите
Великомученица Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)
Тя е родена в Халкедон от благородни християнски родители. Когато Приск, местният проконсул, отпразнува публично жертвоприношение на Арес, четиридесет и девет християни, включително Евфимия, се скриха, за да избегнат идолопоклонството. Отсъствието им беше забелязано, те бяха открити и доведени пред Приск. След като ги измъчваше всички в продължение на единадесет дни, на дванадесетия ден той избра Евфимия заради красотата ѝ и започна да ѝ ласкае, надявайки се по този начин да я отклони от вярата. Когато усилията му се оказаха безполезни, той заповяда тя да бъде измъчвана по-жестоко от всеки друг от събратята ѝ по вяра. Тя бе чудесно запазена невредима през многото изтезания, като накрая предаде душата си в Божиите ръце, когато бе хвърлена на дивите зверове. Нейните благочестиви родители взеха и погребаха тялото ѝ . Мощите ѝ се съхраняват в Константинополската патриаршия.
Чудото, извършено от светите ѝ мощи на Халкидонския събор, се чества на 11 юли.
Свети йеромартир Киприан Картагенски (258)
Роден е в Картаген (Северна Африка) в семейство на заможни благородници и става известен адвокат в този град. Около 246 г. той приема християнската вяра и е кръстен от свещеника Цецилиан. Веднага раздава всичките си имоти на бедните и се оттегля в тихо място в провинцията, за да се посвети на молитва и изучаване на християнските писания. През 248 или 249 г. е избран за епископ на Картаген по настояване на народа, въпреки че някои свещеници се противопоставят на ръкополагането на такъв новоповярвал.
Скоро след избора му император Деций започна ужасно преследване на християните, по време на което Киприан, укривайки се, подкрепяше паството си чрез писма. През това време много християни се поддадоха на страха от смъртта и или принесоха жертви на идолите, или подписаха декларации, че са го направили. Когато гоненията приключили, възникнал проблемът как да се постъпи с отстъпниците, които желаели да бъдат приети обратно в Църквата. Ригористични групи като новацианците и монтанистите считали, че тези lapsi са се лишили от всякаква надежда за спасение и никога не могат да се върнат в Църквата. Киприан отхвърлил това виждане (както и позицията на някои, които искали незабавно да помирят отстъпниците); той утвърди позицията, която и до днес е стандартна в Църквата, че отстъпниците могат да бъдат възстановени след изповед и дълго покаяние. Позицията му доведе до разкол в Църквата в Картаген, когато противниците на Киприан поставиха Максим Монтанист като съперник-епископ. Разколът приключи едва с чумата, която опустоши Империята и град Картаген през 253-254 г., заедно с подновеното преследване на християните. Неуморната грижа на Свети Киприан за страдащите през това време върна повечето от разколниците на негова страна. Когато мирът се възстанови, Киприан свика поредица от събори в Картаген, за да разреши конфликтите, които бяха разтърсили Църквата. Той поддържа практиката на африканските (и източните) църкви да примиряват еретиците с Църквата чрез кръщение, а не чрез възлагане на ръце, както се правеше в Рим; макар Киприан да не се е опитвал да наложи тази практика на други църкви, Рим не е бил толкова толерантен и е прекъснал отношенията си с африканската църква до смъртта на папа Стефан.
През 256 г. избухва още едно преследване при император Валериан. Киприан е бил арестуван и изведен пред проконсула на региона. Той е отказал да се защитава, а когато му е било съобщено, че ще бъде екзекутиран, е казал само Deo Gratias! (Слава Богу!). При екзекуцията си светият епископ е наредил да бъдат дадени двадесет и пет златни монети на палача и сам е сложил превръзката на очите си.
Забележка: Св. Киприан липсва на тази дата в традиционните мартирологии, защото някога е бил объркан със Св. Киприан от Антиохия (2 октомври). Днес е датата на неговото мъченичество и датата на неговото почитане в латинския календар.
Светият ни отец Доротей Египетски (IV в.)
Той бил един от великите египетски пустинни отци от четвърти век. Той е живял сам в килия в Тебаида в продължение на шестдесет години, посвещавайки се на молитва, аскетизъм и прочута любов към труда. Дните си е прекарвал в строеж на килии за нови монаси, а нощите – в изплитане на рогозки, като през цялото време е бил потънал в молитва и псалмопеене.