Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 3.4-11 (Апостол)
4Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
5но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни аде от Бога:
6Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
7И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
8то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
9Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
10И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
11Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
Галатяни 4.22-31
(Апостол, Св. Анна)
22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Матей 23.29-39 (Евангелие)
29Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
30и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
32допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
33Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
34Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
35за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
36Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
37Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
38Ето, оставя се вам домът ви пуст.
39Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!
Лука 8.16-21
(Евангелие, Св. Анна)
16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
Жития на светиите
Успение на праведната Анна, майка на Пресветата Богородица
Според преданието, както Анна, така и съпругът ѝ Йоаким са починали, когато Пресветата Богородица е била на около единадесет години и е живяла в Храма; така, когато тя достигнала зрелост, била сираче и била поверена на грижите на благородния Йосиф. Молитвите на Света Анна се призовават за зачеване на деца и за помощ при трудно раждане. Главният ѝ празник е на 9 септември.
Помен на светите 165 отци на Петия Вселенски събор (553)
Този събор се е състоял в Константинопол по времето на Юстиниан Велики. Съборът е осъдил различните форми на монофизитството, еретическите писания на Теодор Мопсуестийски и Теодорет, както и писанията на Ориген (особено относно всеобщото спасение).
Света Олимпиа, дякониса (408)
Тя е родена в благородно семейство в Константинопол: баща ѝ Анисий Секунд е бил сенатор. Тя е била сгодена за благородник, който е починал, преди да успеят да се оженят; отхвърляйки всички съвети да си вземе друг съпруг, Олимпиада се посвещава изцяло на Бога, дарявайки голямото си наследство на Църквата и на бедните. Тя служи като дякониса, първо при патриарх Нектарий, а след това при Св. Йоан Златоуст. Когато Св. Йоан е изпратен в изгнание, той я съветва да остане в Константинопол и да продължи да служи на Църквата, независимо кой патриарх ще заеме мястото му. Но веднага след като светият йерарх заминава в изгнание, пожар унищожава голяма част от града, а враговете на Свети Йоан обвиняват святата Олимпиада, че е запалила огъня. Тя от своя страна е била изпратена в изгнание в Никомедия, където е починала през 408 г. Тя е оставила указания тялото ѝ да бъде поставено в ковчег и хвърлено в морето, за да бъде погребано там, където бъде изхвърлено. Ковчегът е изплувал на брега във Врохтой и е бил погребан там в църква, посветена на апостол Тома. Мощите ѝ продължават да бъдат източник на велики чудеса на изцеление.
По време на изгнанието си св. Йоан Златоуст написал редица писма до св. Олимпиада, седемнадесет от които са се запазили през вековете. В едно от тях той пише: „Сега съм дълбоко радостен, не само защото си се избавила от болестта, но още повече защото понасяш несгодите с такава твърдост, наричайки ги дреболии — характеристика на душа, изпълнена със сила и изобилстваща от богатите плодове на смелостта. Ти не само понасяш нещастието с твърдост, но го пренебрегваш по начин, който изглежда без усилие, радвайки се и триумфирайки над него – това е доказателство за най-голямата мъдрост.“