Библейски четива (Синодален превод)
Римляни 16.1-16 (Апостол)
1Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:
2приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.
3Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса
4(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
5Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.
6Поздравете Мариам, която се много труди за нас.
7Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.
8Поздравете обичния ми в Господа Амплия.
9Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.
10Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.
11Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.
12Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.
13Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.
14Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.
15Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.
16Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.
Матей 13.3-9 (Евангелие)
3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9Който има уши да слуша, нека слуша!
Жития на светиите
Свети пророк Амос (8 в. пр.н.е.)
Той бил неук пастир от село Текоа в Завулон, близо до Витлеем. Неговите пророчества, направени по време на управлението на цар Озия, съставляват книгата на Стария завет, която носи неговото име. Той е класиран на трето място сред „малките пророци“ на Стария завет.
Свети мъченик Вит, с Модест и Крескентия (303)
„Свети Вит е роден в Сицилия от видни езически родители. Модест е бил негов учител, а Кресентия – негова гувернантка. Свети Вит е кръстен рано и едва на дванадесет години започва да води интензивен аскетичен живот. Явяват му се ангели, които го наставляват и насърчават в трудовете му, а самият той е сияен и красив като ангел Божий. Съдия, който го бие, кара плътта на ръката му да изсъхне, но Вит я изцелява с молитвите си. Баща му ослепява, когато вижда дванадесет ангела в стаята си „с очи като звезди и лица като светкавици“, но Вит възстановява зрението му с молитвите си. Когато баща му се опитва да го убие, му се явява ангел и го отвежда в Лукания на брега на река Силари, заедно с Модест и Кресентия. Свети Вит извършва много чудеса там за болните и душевноболните. Той отива в Рим по повикване на император Диоклециан и прогонва зъл дух от сина си. Далеч от това да го възнагради, императорът го измъчва жестоко, когато не иска да се поклони пред неми идоли, но Господ го избавя.“ от мъчения и го върна в Лукания с невидимата Си ръка, и там той, Модест и Кресентия почиват в Господа. Мощите на Свети Вит се съхраняват в Прага.“ (Пролог)
На Запад помощта на Свети Вит често се призовава за лечение на много заболявания, особено лудост и демонично обсебване. Поради тази причина танцът на Свети Вит е кръстен на него, остро неврологично заболяване, което предизвиква неконтролируеми движения на лицето и крайниците, обикновено срещани при деца.
Блажени Августин, епископ на Хипон (430), и майка му Моника (387)
След като търси истината сред много религиозни школи, включително манихейците, Августин се обръща към вярата в Христос чрез съветите и пламенните молитви на майка си Света Моника. STORYта на ранния му живот и обръщането му във вярата е прекрасно разказана в неговите „Изповеди“. Той живя седемдесет и шест години, последните тридесет и пет като епископ на Хипон в Северна Африка. Загива при варварско нападение над този град.
През последните години няколко православни писатели се опитаха да отрекат, че Августин е светец на Православната църква (най-вече поради някои богословски грешки в неговите писания, които са били неправомерно разпространявани в Латинската църква). Тези твърдения са неверни: от времето на канонизацията му той е почитан като светец.
Свети мъченик Лазар, княз на Сърбия (1389)
„Той беше един от най-великите мъже на Сърбия, управлявали царството след цар Душан. След смъртта на цар Урош, Лазар беше коронясан за цар на Сърбия от патриарх Ефрем. Той изпрати делегация в Константинопол, включително монах на име Исая, за да се моли за премахване на анатемата от сръбския народ. Няколко пъти воюваше срещу турския паша, като накрая се сблъска с турския цар Амурат в Косово на 15 юни 1389 г., където беше убит. Тялото му е отнесено в Раваница близо до Куприя, негова основа, и е погребано там, но по-късно е пренесено в Нова Раваница в Срем. По време на Втората световна война, през 1942 г., е отнесено в Белград и поставено в катедралата, където се пази и до днес и предлага утеха и изцеление на всички, които се обръщат към него с молитва. Той възстанови Хиландар и Горняк, построи Раваница и Лазарица в Крушевац и е основател на „Свети Пантелеймон“, руския манастир на Света гора, както и множество други църкви и манастири.“ (Пролог)