Православен  Календар

25 Юни 1991
Вторник от 5-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Преп. Онуфрий Велики
  • Светите ни отци Онуфрий Велики и Петър Светогорец

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 14.9-18 (Апостол)

9Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи. 10А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово. 11Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога". 12И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си. 13Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън. 14Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. 15Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря. 16Да се не хули, прочее, вашето добро. 17Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа. 18Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.

Матей 12.14-16, 22-30 (Евангелие)

14А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам. 15И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, 16и запрети им да разгласяват за Него, 22Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори. 23И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов? 24А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз. 25Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. 26И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му? 27И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 28Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие. 29Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му. 30Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

Жития на светиите

Светите ни отци Онуфрий Велики и Петър Светогорец

Те са живели в различни времена и на различни места, но са почитани заедно.

Свети Онуфрий Велики (400). „Този свети аскет живял цели шестдесет години в пустинята, когато монахът Пафнутий го посетил. Косата и брадата му стигали до земята, а дълга коса, бяла като сняг, била пораснала по цялото му тяло през годините на голота. Видът му бил трупен, неземен и вдъхващ страхопочитание. Виждайки Пафнутий, той го повика по име и след това му разказа за живота си в пустинята. Ангелът му пазител му се явил и го завел на това място. Дълго време той се хранел само с пръст, която била труднодостъпна в пустинята, и след това, когато преживял тежка борба с дяволските изкушения и когато сърцето му се утвърдило напълно в любов към Бога, ангел му донесъл хляб. А освен това, по Божията благодат, от едната страна на килията му израснала палма, която давала добри фурми, и оттам започнал да тече извор. „Но особено“, казал Онуфрий, „моята храна и питие са сладките Божии думи.“ На въпроса на Пафнутий за приемането на Причастие, отшелникът отговорил, че ангел Божий му носи Причастие всяка събота. На следващия ден старецът казал на Пафнутий, че това е денят на неговото заминаване от този свят; след това коленичил, помолил се на Бога и предал духа си в Божиите ръце. Тогава Пафнутий видял небесна светлина, която озарила тялото на починалия светец, и чул хор от ангелски войнства. Той погребал тялото на Онуфрий с почести и се върнал в собствения си манастир, където като жив свидетел разказва на братята, за тяхно назидание, за чудния живот на Божия човек и величието на Божия промисъл към онези, които се отдават изцяло на Негова служба.“ (Пролог)

„Великият часовослов“ добавя, че Пафнутий възнамерявал да остане на мястото, където Онуфрий починал, но скоро палмата изсъхнала и изворът пресъхнал, което Пафнутий приел като знак, че му е писано да напусне това място и да се върне да живее с братята.

Свети Петър Атонски (734). Роден е в благородно семейство в Константинопол и става войник. Пленен е от сарацините и хвърлен във вериги в затвора в Самара Сирийска. Прекарва дългото си затворничество в молитви към Бог да го освободи и да го изпрати на някое пустинно място, където да може да посвети остатъка от живота си на аскеза и молитва. Един ден му се явява Свети Николай заедно със Свети Симеон Богоприемец; когато се докосват до веригите му, те се разтопяват като восък и Петър веднага се озовава извън Самара. Той тръгва за Рим, където е постриган за монах от папата, след което се отправя с кораб, за да се върне у дома. По време на пътуването му се явява Божията майка заедно със Свети Николай и Петър я чува да казва на Свети Николай, че е отделила Света гора за Петър, за да живее в уединение. Петър никога не е чувал за Света гора, но слиза там и се установява в пещера. Там прекарва петдесет и три години в пълно уединение, молейки се и борейки се със суровостта на стихиите и атаките на демонични сили. След като известно време издържал на жестоки изкушения, ангел Божий започнал да му носи хляб на всеки четиридесет дни. Подобно на свети Онуфрий, смиреният му живот можел да остане незаписан; но по Божието провидение, една година преди смъртта на светеца, ловец на елени го намерил и чул STORYта за живота на Петър, която той записал. Свети Петър починал в мир; мощите му били пренесени в Македония.

⚠ Съобщи за неточност