Православен  Календар

14 Юни 1991
Петък от 3-а седмица след Петдесетница

Петров пост

Почитани светии

  • Мъченик Иустин Философ
  • Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)
  • Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 9.6-19 (Апостол)

6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име". 8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син". 10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия", 13както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих". 14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". 16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя". 18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Жития на светиите

Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)

Роден през 103 г., той е философ от самарянския град Сихем в Палестина, посветил живота си на търсенето на истината, опитвайки много философски школи и източници на човешка мъдрост: стоиците, перипатетиците, питагорейците и накрая платониците. Един ден му се явил старец (чието име и произход са неизвестни) и му разказал за пророците и апостолите, които били научили за Бога не чрез собствената си мъдрост, а чрез откровение от самия Бог. Той чел писанията и се убедил в истинността на вярата, но не искал да бъде кръстен, нито да се нарече християнин, докато не изпитал всички аргументи на езичниците срещу християнството. За тази цел той пътувал до Рим, където участвал в дебати на философски събрания, впечатлявайки всички с мъдростта си. В Рим той също така бил свидетел на мъченическата смърт на светите Птолемей и Лукиан; това го подтикнало да напише Апология за християнската вяра и християнския народ, която той дал на император Антонин и Сената. Те били толкова развълнувани от този документ, че императорът заповядал преследването на християните да бъде прекратено.

До края на живота си Юстин посветил всичките си умения на проповядването на Евангелието и защитата на християните. До края на живота си, където и да проповядвал за Христос, той винаги носел философските си одежди. В допълнение към своята Апология, той написал редица други научни защити на вярата.

В крайна сметка той е хвърлен в затвора след лъжливите обвинения на Кресценс, ревнив циничен философ. Той умира (един източник казва чрез обезглавяване, друг чрез отравяне) в Рим през 167 г. при управлението на император Марк Аврелий, наследник на Антонин.

Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

„Лекар по природа, той бил ученик на Свети Антоний Киевски. Лекувал хората с молитва и с предписване на зеле, което те приготвяли на вид хляб. Княз Владимир Мономах бил излекуван по този начин и това направило Агапит известен отвсякъде. Княжеският лекар, арменец, чувайки това, започнал да разпространява клевети за него. Когато Агапит се разболял, арменецът дошъл и като го погледнал, казал, че ще умре след три дни и че ако не го направи, тогава той, арменецът, ще стане монах. Агапит му казал, че му е било открито от Бога, че ще умре не след три дни, а след три месеца. И така се случило. След смъртта на Агапит арменецът отишъл при игумена на Пещерния манастир и го помолил да го постриже за монах. Той обяснил, че Агапит му се явил от онзи свят и му напомнил за обещанието му. И така някогашният завистник станал смирен монах, по Божието провидение, чиято грижа е всички хора да бъдат спасени.“ Свети Агапит почива около 1095 г.“ (Пролог)

⚠ Съобщи за неточност