Православен  Календар

11 Юни 1991
Вторник от 3-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Девица мъченица Теодосия Тирска
  • прен. мощите на блаж. Йоан Устюжски
  • Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)
  • Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)
  • Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Жития на светиите

Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)

По време на гоненията на император Максимиан, девица Теодосия дошла да утеши група християни, които стояли пред управителя на Кесария в Палестина. Когато тя ги насърчила да не се отказват от мъченичеството, и тя била доведена пред съдията, който заповядал да ѝ вържат камък около врата и да я хвърлят в морето; но ангели я изнесли на брега невредима. След това съдията заповядал да я обезглавят. В нощта, когато присъдата била изпълнена, Теодосия се явила на родителите си, обгърната от небесна светлина и придружена от други девици мъченици, и казала: „Виждате ли колко велика е славата и благодатта на моя Христос, от която искахте да ме лишите?“ (Родителите ѝ, желаейки да я предпазят от мъченичество, се опитали да я предпазят от изповядване на Христос).

Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)

Съборът е свикан от император Константин Велики и се провежда в Никея през 325 г. Учението на александрийския свещеник Арий – че Христос не е вечен с Отца, а е Негово божествено творение – привлича много последователи в цялата империя и императорът желае Църквата да изложи правилното си учение. На събора присъстват 318 свети йерарси, включително Свети Николай Мирликийски, Свети Атанасий Велики и Свети Спиридон. Съборът ясно осъжда арианската ерес, формулира първата версия на Символа на вярата (често наричан Никейски символ на вярата) и предлага двадесет канона. Отците на събора се почитат в неделята след Възнесение.

Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

На тази дата през 1453 г. Константинопол, столицата на християнския свят, е разграбен от силите на султан Мехмед (Мохамед) II, поставяйки го под турска власт, където остава и до днес.

Константин XII, последният византийски император, загива, защитавайки града. Източниците са рязко разделени относно това дали той трябва да бъде считан за християнски мъченик. Обозначението „Блажен Константин“ по-горе е от календара „Свети Герман“, чиито съставители цитират руски мартирологи, които го посочват като светец. Прологът обаче цитира падането на Константинопол, като същевременно умишлено пропуска всякакви похвали за Константин. Той приема (и никога публично не се отказва) от фалшивата „уния“ на Флоренция и затова е смятан от някои за еретик. Много православни християни, включително много от жителите на Константинопол, виждат падането на града като божествено възмездие за приемането на унията от страна на Империята.

Преди смъртта си императорът облякъл войнишка броня и помогнал за охраната на градските укрепления; тялото му никога не било намерено. Въпреки че изобилстват различни легенди, най-вероятното обяснение е, че той е загинал с много други защитници и е бил хвърлен с тях в общ гроб.

⚠ Съобщи за неточност