Православен  Календар

26 Април 1991
Петък на 3-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Свещеномъченик Артемон, презвитер Лаодикийски
  • Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)
  • Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 8.40-9.19 (Апостол)

40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, 2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; 4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, 12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; 14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. 16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

Йоан 6.48-54 (Евангелие)

48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Жития на светиите

Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)

По време на гоненията на Диоклециан, той бил много стар човек, служил шестнадесет години като четец, след това двадесет и осем години като дякон и накрая като свещеник тридесет години, общо седемдесет и четири години. Езическият съдия го поставил в храма на Ескулап, където се държали големи змии и се почитали като богове. Въпреки че съдията възнамерявал Артемон да бъде нападнат от змиите, светият свещеник ги обездвижил с кръстния знак, извел ги от храма и пред езическите жреци духнал върху змиите, които умрели мигновено. Главният свещеник, Виталис, паднал на колене и извикал: „Велик е християнският Бог!“. Артемон го кръстил заедно с няколко негови приятели.

Тогава неразкаялият се съдия осъдил Артемон да бъде хвърлен в горяща смола, но самият съдия бил хвърлен от коня си в смолата и умрял. След това Артемон бил освободен за известно време и прекарал времето си в проповядване на вярата на своя народ („винаги придружен от два опитомени елена“, казва Свети Николай Велимирович!). Но той бил арестуван отново и обезглавен през 303 г.

Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)

„Мартин става папа на 5 юли 649 г., по време на ожесточена кавга между православните и монотелитските еретици. Констанс II, внукът на Ираклий, е на трона по това време, а Павел е патриарх на Константинопол. За да възстанови мира в Църквата, самият император написва догматичен декрет, Типос, който силно клони към ереста. Папа Мартин свиква събор от 105 епископи, на който изявлението на императора е осъдено. В същото време папата пише писмо до патриарх Павел, молейки го да поддържа чистотата на православната вяра и да съветва императора да отхвърли теориите на еретиците. Това писмо разгневява както патриарха, така и императора. Императорът изпраща един от своите генерали, Олимпий, да отведе папата в Константинопол във вериги. Генералът не смее да върже папата със собствените си ръце, а нарежда на един от войниците си да го убие с меч в църква. Но когато войникът влиза в църквата със скрит меч, той моментално ослепява. Така, по Божието провидение, Мартин избегнал смъртта. По това време сарацините нападнали Сицилия и Олимпий отишъл там, където умрял. След това, по интриги на еретика патриарх Павел, императорът изпратил втори генерал, Теодор, да върже и залови папата по обвинение, че той, папата, е в заговор със сарацините и че не почита пресветата Богородица. [!!] Когато генералът пристигнал в Рим и прочел обвинението срещу папата, той отговорил, че това е клевета; че нямал никакъв контакт със сарацините, противниците на християнството, „и който не изповядва пресветата Богородица и не ѝ отдава почит, нека бъде прокълнат в този век и в идния.“ Но това не повлияло на решението на генерала. Папата бил вързан и отведен в Константинопол, където лежал дълго в затвора в тежка болест, измъчван от тревога и глад, докато най-накрая бил осъден на изгнание в Херсон, където живял две години преди смъртта си. Той предал душата си в ръцете на Господа, за когото бил страдал толкова много, през 655 г. Злият патриарх Павел починал две години преди него и когато императорът го посетил на смъртния му одър, той ударил главата си в стената, признавайки със сълзи, че е съгрешил много срещу папа Мартин и молейки императора да освободи Мартин. (Пролог)

В някои минеи той се почита на 14 април.

⚠ Съобщи за неточност