Православен  Календар

25 Март 1991
Понеделник от шестата седмица на Великия пост

Великденски пост

Почитани светии

  • Преп. Теофан Изповедник
  • Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)
  • Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)
  • Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 48.17-49.4 (6-ти час)

17Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш. 18О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни. 19И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, - като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене. 20Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: "Господ изкупи Своя раб Иакова". 21И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, - и леят се води. 22А за нечестивците няма мира, казва Господ.

1Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми; 2и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше; 3и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, - в Тебе ще се прославя. 4Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми - у Моя Бог.

Битие 27.1-41 (Вечерня)

1Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме! 2(Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; 3вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, 4сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; 6а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава: 7донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си. 8Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам: 9иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича; 10а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си. 11Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък; 12баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия. 13А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес. 14Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му. 15И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова; 16а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи; 17и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова. 18Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой? 19Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти. 20И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми. 21И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. 22Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови. 23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови 24и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. 25Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи. 26Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни. 27Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил; 28да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино; 29народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени! 30Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов. 31Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав. 33И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. 34Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! 35Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия. 36И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия? 37Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой? 38Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака. 39И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; 40ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си. 41Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.

Притчи 19.16-25 (Вечерня)

16Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине. 17Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние. 18Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му. 19Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече. 20Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър. 21В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. 22Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът. 23Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне. 24Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си. 25Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.

Жития на светиите

Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)

Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.

Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.

Свети Григорий почина в мир през 604 г.

Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)

Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.

Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.

Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)

Основният му празник е на 12 октомври.

⚠ Съобщи за неточност