Православен  Календар

06 Февруари 1991
Сряда Месопустна

Пост

Почитани светии

  • Преп. Ксения Римска
  • блаж. Ксения Петербургска
  • Светата ни майка Ксения от Петербург, блажена за Христа (ок. 1800 г.)
  • Нашата преподобна майка Ксения от Рим с двете си слугини (V в.)
  • Светият ни отец Македоний (ок. 430)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 3.21-4.6 (Апостол)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

Марк 14.43-15.1 (Евангелие)

43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна. 46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.

Жития на светиите

Светата ни майка Ксения от Петербург, блажена за Христа (ок. 1800 г.)

Тя е родена около 1730 г. и като млада жена се омъжила за полковник от армията на име Андрей, красив и елегантен мъж, любител на светския живот. Когато била на двадесет и шест години, съпругът ѝ починал внезапно след пиянска вечеря с приятели, оставяйки Ксения бездетна вдовица. Скоро след това тя раздала всичките си вещи и изчезнала от Санкт Петербург за осем години; смята се, че прекарала това време в скит или дори в манастир, изучавайки пътищата на духовния живот. Когато се върнала в Санкт Петербург, изглеждало, че е загубила разсъдъка си: обличала се с военното палто на съпруга си и отговаряла само на неговото име. Тя живеела без дом, скитала се по улиците на града, осмивана и малтретирана от мнозина. Приемала милостиня от благодетелни хора, но веднага я раздавала на бедните: единствената ѝ храна идвала от ястия, които понякога приемала от познати. Нощем се оттегляла в поле извън града, където коленичила в молитва до сутринта.

Постепенно хората в града забелязали признаци на святост, които се криели зад нейния на пръв поглед объркан живот: тя проявявала дар на пророчество, а самото й присъствие почти винаги се оказвало благословение. Синаксарионът казва: „Божието благословение сякаш я съпътстваше, където и да отидеше: когато влезеше в магазин, дневните приходи бяха забележимо по-големи; когато таксиметров шофьор я вземеше, той получаваше много клиенти; когато прегърнеше болно дете, то скоро оздравяваше. Така състраданието скоро отстъпи място на почитание и хората като цяло започнаха да я считат за истинския ангел-пазител на града.“

Четиридесет и пет години след смъртта на съпруга си Света Ксения почина в мир на възраст от седемдесет и една години, някъде около 1800 г. Гробът ѝ веднага се превърна в място за поклонение: толкова много хора вземаха пръст от гроба като благословия, че редовно се налагаше да се доставя нова пръст; накрая върху гроба беше поставена каменна плоча, но и тя постепенно беше отчупена от вярващите. Чудеса, изцеления и явявания на Света Ксения се случват и до днес на онези, които посещават гроба ѝ или просто молят за нейното застъпничество. Молитвите ѝ се призовават особено за помощ при търсене на работа, дом или съпруг (всичко това, от което тя се е отказала в собствения си живот). Благочестив обичай е да се отслужва Панахида / Трисагион за упокой на съпруга ѝ Андрей, за когото тя се е молила горещо през целия си живот.

Света Ксения беше официално канонизирана за първи път от Руската православна църква извън Русия през 1978 г., а след това и от Московската патриаршия през 1988 г.

Нашата преподобна майка Ксения от Рим с двете си слугини (V в.)

Тя била дъщеря на благородно християнско семейство в Рим и при кръщението си получила името Еусебия. Въпреки че желаела да посвети девствеността си на Христос, родителите ѝ уредили брак против волята ѝ. В сватбената си нощ тя тайно избягала от града, придружена от двама роби, и се качила на кораб за Александрия. Когато стигнала остров Кос, сменила името си на Ксения („Чужденка“) и се помолила на Бога, както Той изпратил апостол Павел при Света Текла (виж 24 септември), така да й изпрати истински водач по пътя към спасението. Скоро един свят старец на име Павел я намерил и я направил своя духовна дъщеря. Той я завел заедно с двете й спътнички в Миласа в Кария (където по-късно станал епископ) и ги настанил в манастир там. В продължение на много години те живели „ангелски живот“ в пълна степен, а Ксения починала в мир в напреднала възраст. На погребението й над процесията се появил светъл кръст, който следвал погребалната процесия и изчезнал едва когато тялото на светицата било погребано.

Светият ни отец Македоний (ок. 430)

Той живееше в аскетизъм в дивите хълмове извън Антиохия. В продължение на четиридесет и пет години той нямаше нито палатка, нито къща, а скиташе от място на място, живеейки в пещери или в скални цепнатини. В напреднала възраст учениците му най-накрая го убедиха да си построи малка колиба. Общо той прекара седемдесет години в уединена аскеза.

Веднъж един ловец срещнал отшелника и го попитал какво прави в планината. Светецът отговорил: „Както и ти, аз съм дошъл в планината да ловувам. Ловувам Бога, когото копнея да видя. Горещо желая да Го уловя и никога няма да се уморя от толкова прекрасно преследване!“

Веднъж жителите на Антиохия се разбунтуваха и събориха две статуи на император Теодосий и съпругата му. Двама генерали дойдоха от Константинопол, планирайки да наложат кърваво наказание на народа. Свети Македоний, като научил за това, дошъл в града и потърсил генералите, като ги помолил да предадат послание на императора: че той, като човек и подложен на слабости като всички хора, не бива да се гневи прекомерно на другите хора; и че не бива, в отговор на унищожаването на безжизнени образи, да унищожава онези, които са самият образ на Бога.

През живота си Свети Македоний получил даровете на духовно прозрение и чудотворство, с които извършил много чудеса на изцеление за хората от Антиохия и околностите. Той починал в мир около 430 г. и бил погребан с почести в Антиохия.

⚠ Съобщи за неточност