Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 1.1-12 (Апостол)
1Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
6Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
7За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
8а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
10И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
2 Тимотей 2.1-10
(Апостол, Св. Теодор)
1И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса,
2и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.
3И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.
4Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.
5Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.
6Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.
7Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.
8Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,
9заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.
10Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.
Марк 2.23-3.5 (Евангелие)
23И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
24А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
25Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
26Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
27И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:
28тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.
1И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.
2И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.
3А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.
4Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.
5И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.
Йоан 15.17-16.2
(Евангелие, Св. Теодор)
17Това ви заповядвам: да любите един другиго.
18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
1Това ви казах, за да се не съблазните.
2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
Жития на светиите
Свещеномъченик Хараламбос (Харалампус), епископ на Магнезия (202)
„Този велик светец е бил епископ в Магнезия и е пострадал за Христа на 113-годишна възраст. Когато под император Септимий Север избухна жестоко преследване, възрастният Харалампус не се скри от преследвачите си, а свободно и открито проповядваше християнската вяра. Той издържал всички мъчения, сякаш не били върху тялото му, и когато му откъснали живата плът, благочестивият светец казал на императорските войници: „Благодаря ви, братя мои, че отстранихте старото тяло и обновихте душата ми за нов и вечен живот.“ Той извършил много чудеса и довел мнозина към вярата. Дори дъщерята на императора, Галина, се отрекла от езичеството на баща си и станала християнка. Осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията, свети Харалампий вдигнал ръце към небето и се помолил за всички хора, Бог да им даде телесно здраве и спасение на душата, и да им дари плодовете на земята в изобилие: „Господи, Ти знаеш, че хората са от плът и кръв; прости им греховете и излей благословението Си върху всички.“ След като се помоли така, светият старец предаде душата си на Бога, преди палачът да е сложил меча си на врата му. Той пострада през 202 г. Галина взе тялото му и го погреба.“ (Пролог)
„Великият Часослов“ посочва, че е бил на 103 години.
Света Схоластика от Италия, сестра на Свети Бенедикт (543)
Тя е близначка на Свети Бенедикт, патриарх на монашеството в Запада (14 март), и негова постоянна съработничка в лозето на Христос. Те живеели в съседни манастири; въпреки че се обичали искрено, се срещали само веднъж годишно, прекарвайки деня в молитва и духовни разговори, след което се разделяли, след като споделили скромна трапеза. При срещата им през 543 г. тя убедила брат си (и монаха, който го придружавал) да наруши собствения си монашески правилник и да остане с нея в бдение през нощта. Три дни по-късно, когато Бенедикт погледнал през прозореца на килията си, видял душата на сестра си под формата на гълъб, издигащ се към небето.
Препоръчва се: „Светите близнаци: Бенедикт и Схоластика“, красиво илюстрирана детска книга за двамата светци; от Катлийн Норис, илюстрирана от Томи деПаола.
Нашият почитаем отец Прохор от Киевските пещери (1107)
„Чудотворец от Киевския пещерни манастир, той бил наричан „ядецът на орах“, защото през целия си живот в манастира никога не беше опитвал хляб, а се хранеше с орах [вид див спанак], приготвен по негов собствен специален метод като нещо като хляб. Когато давал на някого от този хляб с благословията си, той бил сладък като мед, но ако някой откраднел от него, ставал горчив като пелин.
„Веднъж, когато в Русия имало недостиг на сол, Прохор раздавал на хората пепел вместо сол. Пепелта, която раздавал с благословията си, се превръщала в сол; пепелта обаче, която някой вземал за себе си, оставала обикновена пепел. Княз Святполк наредил цялата пепел от килията на Прохор да бъде донесена в двора без негово разрешение, да не говорим за благословията му. Когато пепелта беше донесена там, за всички беше очевидно, че това е пепел, а не сол. Тогава Прохор каза на всички хора, които бяха дошли при него за сол, да отидат в двора на княза и, когато князът изхвърли пепелта, да я вземат и да я използват като сол. Те направиха това и пепелта отново се превърна в сол. Самият княз, като научил за това, се изпълнил с дълбоко уважение и любов към него и, когато Прохор починал през 1107 г., с ръцете си го положил в гроб до великите руски светии Антоний и Теодосий.” (Пролог).