Православен  Календар

21 Февруари 1991
Четвъртък от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Велик канон

Почитани светии

  • Великомъченик Теодор Стратилат
  • Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)
  • Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)
  • Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 2.11-21 (6-ти час)

11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден. 12Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, - 13против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански, 14против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове, 15против всяка висока кула и против всяка крепка стена, 16против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения. 17И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден, 18и идолите съвсем ще изчезнат. 19И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята. 20В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя, 21за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

Битие 2.4-19 (Вечерня)

4Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. 14Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

Притчи 3.1-18 (Вечерня)

1Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди; 2защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир. 3Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - 4и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. 5Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. 6Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. 7Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: 8това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. 9Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, - 10и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст. 11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Жития на светиите

Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)

Той бил прочут военачалник в императорската армия и живеел в Хераклея Понтийска. Император Лициний чул за славата на Теодор като военачалник, а също и че той е ревностен християнин; императорът решил да посети генерала, за да го почете официално, но тайно да го отвърне от Христос.

Когато императорът пристигна в Хераклея, свети Теодор го посрещна с всички почести, а императорът от своя страна го похвали за службата му към държавата. Тогава Лициний публично прикани Теодор да принесе жертва на боговете. Теодор помоли да му бъдат дадени най-почитаните богове, изработени от злато и сребро, за да ги почита у дома си, и обеща, че на следващия ден ще се върне и ще ги почете пред народа. Императорът, мислейки, че е успял да върне Теодор към езичеството, с радост се съгласи.

Тази нощ светецът разби всички идоли, които беше взел у дома, и раздаде златните и сребърните парчета на бедните. Когато това беше разкрито, Теодор с радост призна деянието си и смело изповяда Христос. Императорът, в ярост, подложил светеца на много мъчения, а след това го разпънал на кръст. На кръста той бил подложен на още мъчения и осакатявания: части от тялото му били отрязани, очите му били извадени, а той бил прострелян със стрели, като накрая бил оставен на кръста за мъртъв. На следващия ден Лициний изпратил хора да хвърлят тялото му в морето, но за тяхно учудване открили светеца жив, с тялото му напълно непокътнато. По този начин много зрители и някои от собствените хора на императора се обърнаха към Христос. Виждайки, че светецът, далеч от това да се отрече от Христос, водеше другите към Него, императорът незабавно го обезглави. Светите му мощи бяха върнати в родния му дом в Еухаита, където извършиха толкова много чудеса, че градът стана известен като Теодоропол.

Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)

Той беше сред онези, които се върнаха в Ерусалим от вавилонския плен, след указ на Кир през 538 г. пр. Хр. Заедно с пророк Агей (16 декември) той започна да пророкува в Ерусалим през 520 г., за да насърчи евреите да се върнат към задачата си за възстановяване на Храма, която бяха изоставили от обезсърчение. Неговото пророческо служение е описано както в Книгата на Ездра, така и в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Неговите пророчества, освен че се отнасят до ситуацията, в която е живял, са изпълнени с пророчества за пришествието и второто пришествие на Христос. Името му означава „Господ е прославен“. „Църковната STORY“ на Созомен съобщава, че по времето на император Хонорий светите мощи на Захария са били открити чрез божествено откровение в Палестина и са били намерени нетленни.

Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Той е син на Свети Стефан Първокоронован, крал на Сърбия (24 септември), и племенник на Свети Сава (14 януари), първият архиепископ на Сърбия. Подобно на чичо си, той става монах в манастира Хиландар на Атон, където ревностно води аскетичен живот, докато не е избран за епископ на Захуниос, а след това и за архиепископ на Сърбия. Той почива в мир през 1271 г., след като е пастирствал стадото си с любов и мъдрост. Светите му мощи се намират в манастира Печ.

⚠ Съобщи за неточност