Православен  Календар

18 Февруари 1991
Понеделник от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Велик канон

Празници

  • Начало на Великия пост
  • Успение на св. Теодосий Черниговски

Почитани светии

  • Света мъченица Агата от Палермо в Сицилия (251)
  • Светият ни отец Полиевкт, патриарх на Константинопол (970)
  • Свети новомученик Антоний Атински (1774)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 1.1-20 (6-ти час)

1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. 2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. 3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. 4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад. 5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. 6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. 7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци. 8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. 9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. 10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! 11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. 12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? 13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! 14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. 15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. 16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; 17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. 18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. 19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

Битие 1.1-13 (Вечерня)

1В начало Бог сътвори небето и земята. 2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. 3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. 4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. 5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. 6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) 7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. 8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. 9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) 10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. 11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. 12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. 13Биде вечер, биде утро - ден трети.

Притчи 1.1-20 (Вечерня)

1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, 2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; 3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; 4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост. 5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, 6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. 8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, 9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. 10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; 11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, 12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; 13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; 14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", - 15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, 16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: 17не напразно се разпъва мрежа пред птици. 18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. 19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. 20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Евреи 13.17-21 (Апостол, Св. Теодосий)

17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. 18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. 20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), 21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Теодосий)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Жития на светиите

Света мъченица Агата от Палермо в Сицилия (251)

Тя е една от най-обичаните и почитани мъченици на Запада. Родена е в благородно семейство в Катания или Палермо в Сицилия. Още в ранна възраст тя се посвещава на Господа и, въпреки че е много красива, търси да се украсява само с добродетели. По време на гоненията при Деций (251 г.) тя е арестувана като християнка; по това време е на около петнадесет години. Квинтиниан, управителят на Сицилия, е запленен от красотата ѝ и ѝ предлага да се омъжи за него, мислейки, че по този начин ще притежава не само тялото ѝ, но и богатството ѝ. Когато тя отхвърлила ухажванията му и продължила да се подиграва на идолите, той се разгневил и решил да я подложи на мъчения. Тя била жестоко измъчвана и хвърлена кървяща в тъмница, за да умре; но през нощта нейният Ангел-пазител й довел апостол Петър, който изцелил раните й. На следващия ден управителят наредил да бъде подложена на нови мъчения, но при думите му градът бил разтърсен от земетресение и част от двореца се срутила. Ужасените хора нахлуха в двореца и поискаха Агата да бъде освободена, за да не бъдат подложени на гнева на нейния Бог. Светецата беше върната в килията си, където в отговор на молитвите й й беше позволено да предаде душата си на Бога.

На погребението на Агата, на което присъстваха много хора, се появи нейният ангел-пазител и постави върху гроба й мраморна плоча с надпис: „Праведен ум, самоопределящ се, чест от Бога, избавление на родината й“. Квинтиний умря скоро след това, изхвърлен от колесницата си.

На първата годишнина от смъртта на Агата, Етна изригна и Катания беше на път да бъде погълната от лава. Християни и езичници заедно, спомняйки си надписа върху гроба ѝ, взеха плочата от гроба и я носеха като щит към реката от лава, която веднага спря. Същото чудо се е случвало многократно през следващите векове, а Света Агата се почита като покровителка на Катания и Сицилия, обичана и почитана от християните на Изтока и Запада.

Светият ни отец Полиевкт, патриарх на Константинопол (970)

Роден в Константинопол, той бил кастриран в детството си от родителите си, които се надявали, че ще постъпи в византийската държавна служба. Но той станал монах и се отличил с такава святост и ерудиция, че през 956 г. бил назначен за патриарх на Константинопол от император Константин VII Порфирогенит. По времето си той е наричан „Вторият Златоуст“ заради силата на проповедите си и ревността си към православната вяра.

През 957 г. св. Полиевкт кръстил руската принцеса св. Олга (11 юли) в Константинопол; при кръщението й той изрекъл следните пророчески думи: „Блажена си ти сред всички жени на Русия, защото си отхвърлила тъмнината и си пожелала светлината. Освен това децата на руската земя ще те благославят във всяко поколение.“ Той починал в мир през 970 г.

Свети новомученик Антоний Атински (1774)

„Свети Антоний беше син на бедни християни от Атина. За да помогне на родителите си, на дванадесетгодишна възраст той влезе в служба при албански мюсюлманин. През 1770 г., по време на репресиите, последвали гръцкото въстание в Пелопонес, господарите му го продават на турци, които безуспешно се опитват да го обърнат към исляма. След това той е продаден на пет последователни сурови и фанатични господари, но остава непоколебим във вярата си и накрая е купен от християнски медник в Константинопол. След като една нощ в сън бил предупреден, че ще получи Божията помощ, за да постигне славата на мъченичеството, на следващия ден на улицата бил разпознат от един от бившите си господари, който започнал да вика на минувачите, че младият християнин е неговият избягал роб и отстъпник от исляма. Антоний бил влачен в съда сред голяма суматоха. Той признал, че е готов да умре хиляда пъти за любовта към Христос. „По-лесно ще станеш християнин, отколкото ще ме накараш да се отрека от моя Христос“, казал той на съдията. Неспособен да убеди светеца да се престори, че се е обърнал, за да спаси живота си, и под натиска на лъжесвидетели, съдията с неохота го изпратил в затвора. Антоний утеши другите християнски затворници, раздаде малкото пари, които имаше, на бедните, и написа писмо, за да благодари на господаря си за всичките му добрини, а чрез него помоли за прошка от всички християни и умоляваше за молитвите на Църквата.

Тъй като везирът забавяше произнасянето на присъдата, обвинителите на светеца подадоха жалба до султан Абдул Хамид, който, опасявайки се от нарушаване на мира, нареди незабавното му екзекутиране. Храбрият шестнадесетгодишен младеж отиде с радост на мястото на мъченичеството. Той предложи врата си на палача, който го удари леко три пъти, за да види дали болката ще го накара да се предаде. Тогава, като видя, че той остава непоколебим, му преряза гърлото като на заклано агне.“ (Синаксарион)

⚠ Съобщи за неточност