Православен  Календар

01 Февруари 1991

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Макарий Велики
  • Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)
  • Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 2.7-17 (Апостол)

7Възлюбени, пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало. 8Но все пак нова заповед ви пиша, - онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети. 9Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината. 10Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън. 11А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му. 12Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име. 13Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца. 14Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. 15Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. 16Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. 17И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.

Марк 14.3-9 (Евангелие)

3И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. 4А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото? 5Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. 6Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. 7Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. 8Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.

Жития на светиите

Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)

Роден е около 300 г. в Египет и в младостта си е бил камилар. Докато все още живееше в селото си, той се оттеглил в малка килия, за да се посвети изцяло на аскеза и молитва. Когато хората там искали да го направят свещеник, той избягал в друго село. Там една млада жена, за която се разбрало, че е бременна, лъжливо обвинила Макарий, че е бащата. Макарий бил хванат, оскърбен и пребит, но не направил никакво усилие да се защити; вместо това поел още работа, за да издържа майката и детето й. Когато най-накрая се разкрила невинността му, жителите на града дошли да му поискат прошка; но той избягал в пустинята Скетис (сега наричана Вади Натрун). Тогава бил на трийсет години и до края на живота си прекарал в пустинята.

Скромността му и откъсването му от земните неща били толкова големи, че веднъж, когато забелязал крадец да краде малкото му имущество, той помогнал на мъжа да го натовари на камилата си, дори му посочил малкото неща, които беше пропуснал. Веднъж един демон му казал така: „Всичко, което правиш, правя и аз: ти постиш, но аз никога не ям; ти бдиш, но аз никога не спя; превъзхождаш ме само в едно: в смирението си. Заради това съм безпомощен срещу теб.“ Светецът казал, че демоните могат да бъдат разделени на две категории: онези, които възбуждат страсти като гняв, похот и алчност; и други, много по-страшни, които ни мамят чрез духовна илюзия, богохулство и ерес.

Свети Макарий скоро стана известен в цял Египет и много посетители идваха в неговия уединен дом. Той посрещаше всички с радост, не съдеше никого и предлагаше гостоприемство на всички. Състраданието му се простираше към всички и той се молеше дори за прокълнатите. Веднъж той намери черепа на езически свещеник, който се обърна към него, казвайки: „Всеки път, когато проявяваш милост към нас, които сме в мъки, потопени в огън и тъмнина, ние получаваме утеха и ни е позволено да видим лицата на нашите събратя по страдание.“

Свети Макарий стана ученик на Свети Антоний Велики и на свой ред се превърна в духовен отец на мнозина, които дойдоха да живеят близо до него в пустинята. Той се счита за основател на древната и почитаема монашеска общност в Скетис. На четиридесетгодишна възраст той беше ръкоположен за свещеник по настояване на Свети Антоний, за да не се налага на него и братята му да изминават четиридесет мили през пустинята до Нитрия, за да ходят на църква.

Знаейки, че скоро ще умре, той посети учениците си за последен път и им каза със сълзи в очите: „Нека плачем, братя, така че очите ни да се изпълват непрестанно със сълзи, преди да отидем там, където сълзите ни ще изгарят телата ни.“ Скоро след това той почина. Мощите му почиват в коптския манастир, който носи неговото име. Сборникът от петдесет духовни проповеди, приписвани на Свети Макарий, е съкровищница на православната духовност.

Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Този свят защитник на Единната, Света, Католическа и Апостолическа Църква е действал в последните дни на Византийската империя, когато, притиснат от всички страни от турците, императорът в отчаяние е търсил съюз с (или по-скоро подчинение на) папството, надявайки се да получи помощ от Запада. Свети Марк е бил този, който почти сам се е изправил, за да предотврати такава катастрофа за вярата.

Той е роден в Константинопол през 1392 г. в семейство на набожни родители. Получил е добро образование и изглеждало, че е предопределен за светска кариера, но на двадесет и шест години той се отказал от всички светски претенции и станал монах в малък манастир в Никомедия. Скоро турската заплаха го принудила да се върне в Константинопол, където, продължавайки монашеския живот, написал редица трактати за молитвата и догмите на Църквата. С времето той е ръкоположен за свещеник, а след това, по настояване на император Йоан VIII Палеолог, е назначен за митрополит на Ефес. Императорът също го убеждава да се присъедини към делегацията, която пътува към Събора във Флоренция, за да обсъди обединението на Православната църква и църквите под папството. (Свети Марк отива като екзарх на патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия, които не могат да присъстват.)

Гръцката делегация включваше императора и патриарха на Константинопол. Всички, включително митрополит Марк, започнаха с големи надежди, че от Събора може да произлезе истинско единство във вярата, но с напредването на заседанията скоро стана ясно, че папа Евгений и неговите богослови се интересуват единствено от осигуряване на подчинението на Източната църква на папството и неговата теология. Митрополитът се изказа категорично срещу различни латински догми като filioque и Чистилището, но гръцката делегация, отчаяна за западната помощ, се поддаде на удобството и се съгласи да подпише документ за съюз, който би отрекъл самата православна вяра. Свети Марк беше единственият член на делегацията, който отказа да подпише. Когато папата чу за това, той каза: „Епископът на Ефес не е подписал, така че не сме постигнали нищо!“

Когато делегацията се върна в Константинопол, подписалите фалшивия съюз бяха посрещнати с всеобщо осъждане от народа, докато митрополит Марк беше приветстван като герой. Църквите, ръководени от унионистите, скоро бяха почти празни, докато хората се стичаха в църквите, ръководени от верните на православието. Свети Марк напусна града, за да избегне съслужението с унионисткия патриарх. Той беше изпратен в изгнание от императора на остров Лемнос, но беше освободен през 1442 г. Той продължи да се противопоставя на унията до смъртта си през 1444 г. През 1452 г. унията беше официално провъзгласена в Константинопол, но очакваната помощ от Запада не дойде и градът падна в ръцете на турците през 1453 г.

⚠ Съобщи за неточност