Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.36-53
(6-то утринно Евангелие)
36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43И като взе, яде пред тях.
44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48а вие сте свидетели за това;
49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Колосяни 1.12-18 (Апостол)
12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината,
13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете,
15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;
16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено;
17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.
18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;
Евреи 9.1-7
(Апостол, Богородица)
1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".
3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";
4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
Лука 14.16-24 (Евангелие)
16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Св. Климент Охридски, архиепископ (916) - втори помен
На този ден Българската православна църква чества втория помен на Свети Климент Охридски - един от най-великите български светци и просветители. Основното честване е на 27 юли (заедно с всички Седмочисленици), а днешният помен отбелязва деня на неговата кончина (25 ноември 916 г.).
Свети Климент е ученик на светите братя Кирил и Методий. След прогонването на Кирило-Методиевите ученици от Великоморавия, той идва в България при цар Борис-Михаил. Основава Охридската книжовна школа, създава и превежда множество съчинения. Като пръв епископ, проповядващ на славянски, той полага основите на славянската християнска култура. За подробно житие виж 27 юли.
Света великомъченица и премъдра Екатерина Александрийска и онези, които са с нея (305)
„Света Екатерина, която била от Александрия, била дъщеря на Констас (или Цест). Тя била изключително красива девойка, много целомъдрена и прочута с богатство, произход и образование. С непоколебимия си разум тя напълно победила страстната и необуздана душа на Максимин, тиранина на Александрия; и с красноречието си тя запушила устата на така наречените философи, които се били събрали да спорят с нея. Тя била увенчана с мъченически венец през 305 г. Светите ѝ мощи били отнесени от ангели на светата планина Синай, където били открити много години по-късно; известният манастир на Света Екатерина първоначално бил посветен на Светото Преображение Господне и Горящия храст, но по-късно бил посветен на Света Екатерина.“ (Великият часовослов) Красноречието на Света Екатерина било толкова голямо, че петдесетте оратори, назначени да спорят с нея, осъзнали грешката си и като цяло поискали кръщение, за което Максимин ги осъдил всички на смърт. След това светицата била подложена на мъчения на специално изработено колело с шипове (с което обикновено е изобразявана на иконата си), но ангел я освободил и по чудо счупил колелото. Собствената съпруга на Максимин и 200 войници, виждайки страданията ѝ и благородството, с което ги понасяла, били подтикнати да изповядат вярата си в Христос и копнежа си да бъдат кръстени. Всички били убити. Накрая самата Екатерина била изведена извън стените на Александрия и след благодарствена молитва към Бога била обезглавена.
Великомъченик Меркурий (ок. 259 г.)
Той е роден в провинция Азия, в семейство на скит, който тайно е приел християнството. Подобно на родителите си, той е бил таен последовател на Христос, служейки като легионер в римската армия по време на управлението на император Деций. По време на една кампания му се явил ангел, дал му меч и му казал да влезе в битка, уповавайки се на Христовата помощ. Меркурий се впуснал в битка, пробил си път сам през вражеските линии и стигнал до варварския командир Ригас, когото убил. След смъртта на своя вожд варварите се разпръснали и победата била спечелена.
Императорът, чувайки за подвизите на младия войник, го повишил на длъжност в двора. Там, унесено от удоволствията и почестите на двора, Меркурий забравил задълженията си към Христос, своя Цар. Една нощ същият Ангел, който му бил дал меча, му се явил отново и му напомнил за меча, който Христос му бил дал, символ на мъченическата битка, в която предстояло да влезе. На следващия ден Меркурий, вече в съзнание, отказал да принесе жертва на боговете. Когато бил извикан пред императора, той смело проповядвал Христос и отхвърлил знаците на служението си. Той бил хвърлен в затвора и подложен на жестоки мъчения, които понасял с мир и радост, окуражен от Ангела, който му се явил отново, за да му предложи утеха и насърчение. След дълги мъки той бил обезглавен в Кесария Кападокийска на двадесет и петгодишна възраст.