Православен  Календар

03 Октомври 1991
Четвъртък от 19-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Великомъченик Евстатий и мъченица Теописта
  • мъченици Михаил и Теодор Черниговски
  • Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)
  • Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)
  • Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Филипяни 1.20-27 (Апостол)

20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт. 21Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. 22Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. 23Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; 24но да оставам в плътта е потребно за вас. 25И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата, 26та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас. 27Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,

Лука 6.12-19 (Евангелие)

12През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: 14Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот, 16Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. 17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

Жития на светиите

Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)

Преди кръщението той беше прочут военен командир при Траян. Докато ловуваше в гората, срещна голям елен с блестящ кръст между рогата. Чрез елена Господ говори на Плацидас (езическото му име) и му каза да намери свещеник и да се кръсти в Христа. Връщайки се у дома, той откри, че съпругата му Татяна също е имала видение, в което й е било казано да стане християнка. Те се кръстиха, като Плацидас прие името Евстатий, а Татяна – името Теописта; двамата им сина бяха кръстени заедно с тях. Евстатий и семейството му почти веднага били подложени на поредица от тежки изпитания, при които всички били разделени един от друг. След години на лишения те се събрали отново и се върнали в Рим с чест, когато императорът потърсил Евстатий, за да командва отново армията му. Но когато император Адриан (който наследил Траян) им заповядал да се поклонят на идолите, всички те отказали. Те били поставени заедно в голям бронзов вол, който бил нагрят до бяло в огън. Когато телата им били извадени, се оказало, че са мъртви, но непокътнати. Прологът завършва така: „Така този славен генерал дал на Цезар това, което е на Цезар, и на Бога това, което е на Бога, и влязъл във вечното Царство на Христос, нашия Бог.“

Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)

Те бяха приятели от детството, съратници в борбата за святост. Божественият им начин на живот привлече вниманието на епископа на Ефес, който направи Хипатий епископ, а Андрей – дякон и странстващ проповедник. По време на царуването на Лъв Исавриец (714 -41 г.) и двамата бяха хвърлени в затвора, защото изповядваха православната вяра и защитаваха почитането на светите икони. Те бяха подложени на различни мъчения, включително запалване на икони върху главите им в подигравка с тяхната вярност. Те бяха екзекутирани близо до Константинопол, а телата им бяха хвърлени на кучетата.

Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Тези светии са били ученици на Св. Максим Изповедник (21 януари) и са страдали заедно с него заради осъждането на монотелитската доктрина, проповядвана от император Констант II. Анастасий Стари (който е бил папски представител в Константинопол) и Анастасий Младши са присъствали на Латеранския събор, свикан от Св. Мартин, папа на Рим (13 април), който е осъдил монотелитската ерес. Заради това самият папа и двамата изповедници, наречени Анастасий, били арестувани от императора. Заедно със Св. Максим, двамата претърпели много мъчения; когато на Св. Максим отрязали дясната ръка и изрязали езика, Анастасий Стари претърпял същото наказание. Те, заедно със своите съученици Евпрепий и Теодор и самият Свети Максим, били изпратени в изгнание в Лазика в Кавказ, където всички те починали. Еупрепий умрял след една година; Свети Максим – след три години; Анастасий Младши – няколко дни преди Свети Максим; Анастасий Стари – след седем години изгнание; а Теодор – след двадесет години. Всички останали непоколебими до края и всички са провъзгласени за изповедници на вярата.

⚠ Съобщи за неточност