Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 12.10-19 (Апостол)
10Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
11Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо.
12Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили.
13Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина.
14Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата.
15На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас.
16Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас.
17Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил?
18Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки?
19Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.
Колосяни 1.12-18
(Апостол, Икона)
12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината,
13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете,
15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар;
16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено;
17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.
18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;
Марк 4.10-23 (Евангелие)
10А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
11И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;
12за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
13И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
14Сеячът сее словото.
15Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
16Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
18Посеяното в тръни означава слушащите словото,
19но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.
20А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
21И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
22Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
23Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
Лука 9.51-56, 10.22-24
(Евангелие, Икона)
51А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
52и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
53но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
54Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
55Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
56защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
22И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.
23И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
Жития на светиите
Пренасяне на Несъздадения от ръцете образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол (944)
Третият „Празник на Спасителя“ през август Докато Господ проповядваше в Палестина, славата му стигна до крал Авгар от Едеса, който страдаше от проказа. Авгар изпрати пратеник на име Анания да попита дали Господ може да излекува болестта му. Кралят също така нареди на Анания, ако не може да доведе самия Иисус, да донесе негов образ. Когато Анания намери Иисус, Господ му каза, че не може да дойде в Едеса, тъй като времето на Неговите страдания наближава. Но Той взе кърпа и изми лицето Си, като по чудо остави съвършен образ на лицето Си върху кърпата. Анания донесе свещения образ на царя, който го целуна с благоговение. Веднага проказата му се излекува, с изключение на една малка рана, която остана на челото му. По-късно апостол Тадей дойде в Едеса, проповядвайки Евангелието, и Авгар и домакинството му се кръстиха, при което останалата проказа изчезна. Царят наредил свещения образ да бъде поставен върху дърво и изложен над градската порта, за да го почитат всички. Но внукът на Авгар се върнал към идолопоклонството и епископът на Едеса наредил образа да бъде скрит в градската стена, за да не бъде осквернен. Много години по-късно, когато персийският цар Хосрой обсадил Едеса, епископ Еулабий получил видение да намери запечатаната стая, чието местоположение било забравено. Свещената икона била намерена, напълно нетленна, и чрез нейната сила персийската армия била прогонена. През 944 г. образа бил донесен в Константинопол и поставен в църквата на Богородица, наречена Фарос. Това е събитието, което се чества днес.
Мъченик Диомед, лекарят от Тарс в Киликия (298)
Той е един от Светите безсребърни лекари, лекар, който е практикувал в Тарс по времето на Диоклетиан. Около 288 г. той дошъл в Никея, където изцелил много тела с лечебните си умения и много души чрез проповядването на Евангелието на Христос. Император Диоклетиан изпратил хора да го арестуват, но когато пристигнали, открили, че той вече е починал. Те отсекли главата му, за да я занесат на императора, и за това мерзост всички били поразени от слепота. Когато Диоклетиан видял главата на Св. Диомед, заповядал на мъжете да я върнат на тялото, от което я бяха отсекли. Веднага щом направили това, зрението им било възстановено.
Св. преподобни Йоаким Осоговски (Сарандапорски) (1105)
Свети Йоаким Осоговски (наричан и Сарандапорски) е един от най-почитаните български пустинножители. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Гавриил Лесновски, той е последовател на духовната традиция на Свети Йоан Рилски.
Той се оттегля в Осоговската планина, където прекарва години в пост, молитва и съзерцание. Около неговото отшелническо убежище по-късно се основава Осоговският манастир, който и до днес е важен духовен център. Свети Йоаким почива мирно на 16 август 1105 г.