Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Римляни 5.1-10 (Апостол)
1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4търпението - опитност, опитността - надежда,
5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
Матей 6.22-33 (Евангелие)
22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
Жития на светиите
Свети Иларион Нови, игумен на Далматинския манастир (845)
Той е роден през 775 г. в Кападокия. Става игумен на манастира Далмат, където пламенно защитава иконите от нападенията на император Лъв Арменец. Два пъти е заточен, първо от Лъв, след това от Теофил, но накрая е освободен от императрица Теодора и отново става игумен на манастира, където служи до смъртта си.
Нашите свети майки мъченици Архелаида, Текла и Сузана (293)
„Като чисти и девствени монахини, те живеели аскетичен живот в неизвестен манастир близо до Рим. Когато започнало гонение на християните при нечестивия император Диоклециан, те избягали в Кампания и се заселили близо до град Нола. Светият им живот не можел да бъде скрит и хора от околностите започнали да идват при тях за съвет, наставление и помощ при различни изпитания и болести, и накрая били хванати от езичниците и отведени на съд. Те публично и свободно изповядвали вярата си в Христос. Когато съдията Леонтий разпитал светата Архелаида за християнската вяра, тя отговорила: „Чрез силата на Христос аз побеждавам силата на дявола и уча хората на разбиране и познание за единствения, истински Бог. В името на моя Господ Иисус Христос, Единородния Син Божий, е дадено чрез мен, Неговата слугиня, болните да намират изцеление.“ И трите девойки бяха бичувани, бичувани с тежки тояги, оставени да гният в затвора и накрая обезглавени. Когато бяха изведени на ешафода, им се явиха ангели, които бяха видени от някои от палачите и вдъхнаха такъв страх у тях, че не смееха да вдигнат мечовете си срещу светите девойки. Те обаче подтикнаха палачите да завършат задачата си. И така, като агнета, те бяха обезглавени през 293 г. и отидоха в Царството Христово, за да почиват във вечността и да се наслаждават на съзерцанието на Божието лице.“ (Пролог)
Свети Висарион Египетски Чудотворец (466)
Той е почитан днес в славянския Миней. Вижте 20 февруари, датата на неговото почитане в гръцкия Синаксар.