Библейски четива (Синодален превод)
Яков 1.1-12
(Вечерня, Св. Яков)
1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9Униженият брат да се хвали със своята висота,
10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
Яков 1.13-27
(Вечерня, Св. Яков)
13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
Яков 2.1-13
(Вечерня, Св. Яков)
1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
Йоан 21.15-25
(Утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Деяния 15.5-34 (Апостол)
5Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
6Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
7След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
8и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
9и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
10Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
11Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
12Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
13А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
14Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
15и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
16"след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
17за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това".
18Познати са Богу отвека всичките Му дела.
19Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
20но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
21Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
22Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
23като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
25ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
26човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
27И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
28Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
29да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
30И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
31А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
32Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
33След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
34Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
Деяния 12.1-11
(Апостол, Св. Яков)
1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
2и уби с меч Иакова, брата Иоанов.
3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, -
4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!
9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
Йоан 10.17-28 (Евангелие)
17Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
18Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
19Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
20И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
21Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
22И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
23И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
24Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
25Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
26Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
27Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
28и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
Лука 5.1-11
(Евангелие, Св. Яков)
1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Жития на светиите
Свети апостол Яков, брат на Свети Йоан Богослов (45)
„Син на Зеведей и брат на Йоан, той беше един от дванадесетте. По призива на Господ Иисус, той остави рибарските си мрежи и баща си и заедно с Йоан веднага последва Христос. Той беше един от тримата апостоли, на които Господ разкри най-големите тайни: пред които се преобрази на Тавор и пред които се мъчеше в Гетсиманската градина преди Страстите Си. След като получи Светия Дух, той проповядва Евангелието на различни места, стигайки чак до Испания. При завръщането му от Испания избухна ожесточен спор между него и евреите относно Светото писание и, неспособни да му устоят, те наеха магьосник Ермоген. Но Ермоген и неговият ученик Филип бяха победени от силата и истината, които проповядваше Яков, и бяха кръстени. Тогава евреите го изобличиха на Ирод и убедиха някой си Йосия да клевети апостола. Този Йосия, виждайки мъжественото поведение на Яков и чувайки ясната му проповед за истината, се разкая и повярва в Христос. Когато Яков беше осъден на смърт, този Йосия също беше...“ осъден. Качвайки се на ешафода, Йосия помолил Яков за прошка за греха на клевета, а Яков го прегърнал, целунал го и казал: „Мир ти и прошка.“ И двамата положили главите си под меч и били обезглавени заради Господа, когото обичали и на когото служили. Свети Яков страдал в Йерусалим през 45-та година. Тялото му било пренесено в Испания, където и до днес на гробницата му се извършват чудеса на изцеление.“ (Пролог)
Мощите му се почитат в светилището му в Компостела, Испания.
Свети Игнатий (Брянчанинов), епископ Ставрополски и Кавказки (1867)
Той е роден през 1807 г. в руска аристокрация - баща му е богат провинциален джентълмен. Още от ранна възраст той чувства силен призив към монашески живот, но по това време е почти нечувано за благородник да поеме по такъв път и Димитрий (както е наречен при кръщението) постъпва във Военното училище за пионерски войни в Санкт Петербург. Там той се отличава и дори привлича вниманието на великия херцог Николай Павлович, събитие, което ще повлияе дълбоко на по-късния му живот.
Въпреки отличния си успех в академията, младият Димитрий все още копнеел само за Божиите неща. През 1827 г. завършва училището и е назначен за офицер в армията, но скоро се разболява тежко и е уволнен. Това се оказва благодат: когато се възстановява, той веднага става послушник, живее в няколко различни манастира и попада под духовните грижи на стареца Леонид, един от прочутите отци на Оптинския манастир. През 1821 г. полага монашески обети и получава името Игнатий. Скоро след това е ръкоположен за свещеник.
Скоро след като новопосветеният отец Игнатий се уединил, цар Николай I - бившият велик херцог Николай - посетил Пионерското военно училище и попитал какво се е случило с обещаващия кадет, когото срещнал преди няколко години. Когато царят научил, че бившият Димитрий вече е монах, той го потърсил, издигнал го в сан архимандрит (на 26-годишна възраст!) и го направил настоятел на манастира „Свети Сергий“ в Санкт Петербург. Цар Николай му наредил да направи манастира модел за всички руски религиозни общности. Въпреки че желаел само живот в уединение и молитва, новият архимандрит се посветил съвестно на изпълнението на царската задача. Манастирът наистина се превърнал в своеобразен стандарт за руското монашество, а неговият игумен придобил много духовни деца, не само сред монасите си, но и сред миряните в столицата.
След двадесет и четири години като настоятел на манастира, Свети Иганатий е възведен в епископски сан през 1857 г., първо за епископ на Ставропол, а след това за епископ на Кавказ. Само четири години по-късно (на 54-годишна възраст) той подава оставка и прекарва остатъка от живота си в отшелничество в Николо-Бабаевския манастир в Костромска епархия. Там той продължава големия корпус от духовни писания, с които е добре познат. Неговите печатни произведения запълват пет тома; от тях поне две основни произведения са преведени на английски: „За молитвата на Иисус“ и „Арената: дар на съвременното монашество“. И двете са бисери на духовното писане, полезни за всеки сериозен православен християнин.
Свети Игнатий починал в мир през 1867 г. Той бил прославен през 1988 г. от Московската патриаршия, по време на честванията на хилядолетието през същата година. Свети Андрей Рубльов, Ксения Петербургска, Теофан Затворник и други били прославени по същото време.