Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Евреи 4.14-5.6 (Апостол)
14И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
1Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,
2и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;
3и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.
4И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
5Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих";
6както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
1 Йоаново 2.18-3.10
(Апостол, Св. Йоан)
18Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.
19Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
20И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.
21Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.
22Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.
23Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот.
26Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.
28И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
29Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
1Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.
2Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.
3И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.
5И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
6Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.
8Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.
9Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
Марк 8.34-9.1 (Евангелие)
34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Марк 11.1-11
(Евангелие, Св. Йоан)
1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.