Православен  Календар

23 Декември 1988
Петък от 30-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

  • Мъченици Мина, Ермоген, Евграф

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 11.8, 11-16 (Апостол)

8С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива. 11Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал. 12И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг. 13Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята; 14защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество. 15И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат; 16но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

Марк 9.33-41 (Евангелие)

33Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. 39А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. 40Защото, който не е против вас, той е за вас. 41И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

Жития на светиите

Свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф (235)

Минас бил атинянин, придворен на император Максимин и таен християнин. Веднъж в Александрия избухнали граждански вълнения, предизвикани от различни политически фракции и от нарастващия успех на християнските мисионери в отвръщането на александрийския народ от идолите. Императорът изпратил Минас да помири страните и да уреди спора. При пристигането си Минас бързо разрешил политическите проблеми и възстановил мира в града; но вместо да потуши християнството, както желаел императорът, той направил всичко по силите си, за да защити християните и да насърчи разпространението на Евангелието. Когато мълвата за това стигнала до императора, той изпратил друг доверен придворен, Ермоген, да възстанови имперската власт и да екзекутира Минас, ако не се отрече от Христос. Ермоген изпълнил стриктно тези заповеди: той подложил благочестивия Минас на различни ужасни мъчения на публичната арена. Но Минас бил по чудо запазен през всички тях и когато най-накрая се появил на арената, обграден от двама блестящи ангели, Ермоген се разкаял и изповядал Христос. Той от своя страна станал толкова пламенен защитник на Евангелието, че скоро бил назначен за епископ (!). Накрая императорът решил, че единственото решение е сам да дойде в Александрия. Там той наредил жестоко да измъчват до смърт Мина и Ермоген тайно, за да не извършат публични чудеса; но когато императорът се явил пред народа на арената на следващия ден, двамата светци, чудотворно запазени, също се появили там, карайки народа да извика: „Христос е единственият истински Бог!“ При гледката, писарят на Мина, Евграф, се обявил за християнин, скочил на арената и публично поискал честта да умре с тях. И тримата били обезглавени. Скъпоценните им мощи по-късно били отнесени в Константинопол, където извършили много чудеса.

⚠ Съобщи за неточност