Православен  Календар

02 Декември 1988
Петък от 27-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

  • Пророк Авдий
  • преп. Варлаам и Иоасаф
  • Свети пророк Авдия (Авдиас)
  • Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)
  • Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)
  • Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Жития на светиите

Свети пророк Авдия (Авдиас)

Книгата на Авдия е най-кратката пророческа книга в Стария завет. Писанията ни казват малко за това къде или кога е живял. Някои вярват, че той е Авдия, който е служил като управител на домакинството на цар Ахав и, когато Йезавел е убивала пророците, е скрил сто от тях в пещера и ги е хранил. Твърди се, че този Авдия по-късно става ученик на пророк Илия (Елиас). Името му означава „служител на Бога“.

Свети наш отец Филарет, митрополит Московски (1867 г.)

Роден в свещеническо семейство близо до Москва през 1782 г., той постъпва в семинарията в ранна възраст и скоро се отличава с благочестието си и познанията си за древни езици. Постриган е за монах, но е посветен на професор в семинарията в Москва, където неговите тълкувания на вярата, устни и писмени, го карат да бъде смятан за Отец на Църквата по негово време; мнозина го наричат „новият Златоуст“.

През 1817 г., на тридесет и пет години, той е ръкоположен за епископ и само за няколко години се издига до ранга на Московски митрополит, най-високият пост в Руската църква, откакто Петър Велики премахва Патриаршията. Той остава митрополит до края на живота си. Свети Филарет изглежда буквално неуморен в труда си за Църквата: никой не знае кога спи, а слугата му, независимо кога идваше в покоите на митрополита, винаги го намираше да работи на бюрото си. Той работеше за възстановяване на моралните стандарти сред духовенството, които бяха изпаднали в разпуснатост. Винаги, когато беше принуден да свали клирик, той тайно допринасяше за нуждите на семейството със собствени средства. По подобен начин той изразходваше всичките си финансови ресурси за благотворителни дейности, като винаги се грижеше даренията му да се пазят в тайна. Той финансира изграждането на голям хоспис за сираци и деца от бедни духовни семейства.

Свети Филарет оказа пълната си подкрепа на петдесетгодишния проект за превод на Библията на руски език и сам преведе няколко книги от Стария завет, въпреки че проектът беше противопоставен от царя и от някои влиятелни групи в Църквата. Той подкрепи работата на отците от Оптинския манастир за публикуване на преводи на Отците на Църквата; тези преводи, когато се появиха, допринесоха за голямо духовно пробуждане в Русия.

Той почина в мир през 1867 г. на осемдесет и пет години.

Обичаната „Утринна молитва на Филарет Московски“, която започва с „Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир...“, е въведена в православното благочестие от Свети Филарет, но изглежда първоначално е написана от Франсоа Фенелон, френския писател-квиетист. Молитвата започва да се използва и от Оптинските старци и понякога се нарича „Утринна молитва на Оптинските старци“. Молитвата се появява в няколко подобни варианта.

Господи, дай ми да посрещна настъпващия ден с мир. Помогни ми във всичко да се уповавам на Твоята свята воля. Във всеки час от деня ми откривай волята Си. Благослови отношенията ми с всички, които ме заобикалят. Научи ме да се отнасям към всичко, което ми идва през деня, с душевен мир и с твърдото убеждение, че Твоята воля управлява всичко. Във всичките ми дела и думи ръководи мислите и чувствата ми. В непредвидените събития нека не забравям, че всичко е изпратено от Теб. Научи ме да действам твърдо и мъдро, без да огорчавам или смущавам другите. Дай ми сили да понеса умората на този настъпващ ден с всичко, което ще донесе. Насочвай волята ми, научи ме да се моля, моля Ти се в мен. Амин.

Свети мъченик Варлаам Антиохийски (304 г.)

Свети Варлаам бил старец, живял в Антиохия по време на гоненията на Диоклециан и Максимиан. Когато изповядал Христос пред управителя и отказал да принесе жертва на идолите, той бил измъчван дни наред: плътта му била разкъсвана с железни нокти и бил разтяган на диба. Когато тези обичайни мъчения се провалили, управителят измислил ново мъчение: ръката на Варлаам била протегната над олтар на идолите и в дланта му бил сложен горящ въглен с тамян. Мъчителите разсъждавали, че когато болката го принуди да пусне въглена, ще могат да кажат, че е принесъл жертва на боговете. Но свети Варлаам държал ръката си здраво и наблюдавал спокойно как ръката му е обгаряна от въглена. Накрая ръката му паднала на земята и мъченикът предал душата си на Бога.

Според някои сведения, Свети Варлаам е преживял мъките си и е починал в мир. Някои твърдят, че е дошъл от Кападокия, а не от Антиохия, но това вероятно е невярно. Свети Йоан Златоуст веднъж е произнесъл проповед на гробницата на Свети Варлаам в Антиохия в деня на неговия празник.

Светите ни отци Варлаам и Йоасаф от Индия (IV в.)

„Те бяха индийски аскети. Йоасаф беше син и наследник на цар Авенир. По Божие провидение той беше посетен от стареца Варлаам, който го научи на християнската вяра и го кръсти. След това старецът отишъл в планините, за да живее в аскеза, а Йоасаф останал да се бори с много изкушения в света и да ги преодолява с Божията благодат. Йоасаф най-накрая успял да доведе баща си при Христос. След като бил кръстен, цар Авенир живял още четири години в дълбоко покаяние (защото бил извършил тежки грехове в преследването на християните) и след това завършил земния си път и отишъл в по-добрия живот. Младият Йоасаф поверил царството на приятеля си Варахия, а сам се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза заради Христос. Единственото му желание на земята било да види отново духовния си баща Варлаам. Бог, в своята милост, изпълнил желанието му и един ден Йоасаф застанал пред пещерата на Варлаам и извикал: „Благослови ме, отче!“ Старецът Варлаам живял в аскеза в пустинята седемдесет години, като общо живял сто години. Свети Йоасаф предал царството си на двадесет и пет години и отишъл в пустинята, където живял още тридесет и пет години. И двамата изпитвали голяма любов към Господ Иисус, довели мнозина до истинската вяра и влезли във вечната радост на своя Господ.“ (Пролог)

Те се отбелязват на 26 август по гръцки календар.

⚠ Съобщи за неточност