Православен  Календар

14 Декември 1988
Сряда от 29-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

  • Пророк Наум
  • Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 5.11-6.8 (Апостол)

11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. 12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; 14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.

1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, 2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд. 3И това ще направим, ако Бог позволи. 4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа 5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, 6са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. 7Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия; 8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

Лука 21.5-7, 10-11, 20-24 (Евангелие)

5И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: 6ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат. 7И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това? 10Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство; 11на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето. 20А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; 21тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, 22защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано. 23А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; 24и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.

Жития на светиите

Свети пророк Наум (7 в. пр.н.е.)

Той бил галилеянин от племето на Симеон. Книгата на Стария завет, носеща неговото име, предсказва разрушението на Ниневия, столицата на Асирия, от мидяните и възстановяването на Юдейското царство; всичко това се случило. Наум е седмият от малките пророци. Той починал в мир. Името му означава „утеха“ или „покой“.

Петима от пророците (Наум, Авакум, Софония, Агей и Даниил) се почитат през декември. Някога на 4 декември в църквата „Възкресение“ се е чествал празникът на дванадесетте пророци, но този празник вече не е в календара. Дните преди Рождество Христово съдържат много чествания на верния остатък от Израел, чиито надежди са се изпълнили с раждането на Месията.

Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)

Той бил богат земевладелец, който живял в провинцията близо до Константинопол по време на управлението на императрица Ирина. Бог му дал голямо богатство и голямо семейство, с които да се наслаждава на по-късните си години в доволство. Истински обичащ Бога, той давал без колебание на всички бедни и нуждаещи се, които идвали при него, и предлагал щедро гостоприемство на всеки пътник, преминаващ през земите му.

Но съдбата му се промени драстично и след поредица от бедствия той беше доведена до бедност, разполагайки само с малко парче земя, чифт вола, магаре, кон, крава и теле и няколко кошера, за да издържа себе си и семейството си. Без да се оплаква, той започна живота на обикновен фермер, трудейки се, за да издържа семейството си с оскъдните си средства.

Омаленото му състояние по никакъв начин не промени щедрия му характер; и когато срещна селянин, който оплаква смъртта на двата си вола, той веднага му даде своя, без да си остави възможност да обработва нивата си. Когато жена му и децата му изразиха ужаса си, той отговори с думите на Христос: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете... но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“ Той помоли жена си и децата си да бъдат търпеливи, защото скоро щяха да видят съкровище, което той криеше.

Продължавайки във всяко отношение да бъде щедър, както когато е бил богат, той скоро раздаде коня си, после кравата и телето си, а после и магарето си (с товар зърно, който то носеше по това време) на малкото хора, които срещна и които бяха по-бедни от него. Без никакви средства да изхрани себе си или семейството си, той получи щедър дар от провизии от богат приятел; раздели дара между членовете на семейството си, след което даде своята част на бедните. След това раздаде кошерите си и накрая палтото от гърба си на просяк, който го помоли за храна. Така той остана напълно лишен от притежания, разчитайки единствено на Бог да се грижи за себе си и семейството си.

По това време пратеници от константинополския двор минавали през квартала, изпратени да търсят красива девойка от добро семейство, която да бъде смятана за булка на младия император Константин VI. Филарет ги приел в някогашния си разкошен дом и, впечатлени от неговите добродетели и тези на семейството му, те помолили две от внучките му да се върнат с тях в двора. Там физическата и духовна красота на двете дами блестяла толкова ярко, че едната от тях била омъжена за императора, а другата - за един от главните му придворни. Императорът повикал Филарет и останалата част от семейството му в двореца, където го назначил за консул и му дал по-големи богатства, отколкото е притежавал в миналото. Светецът, възстановен до просперитет, продължил да бъде щедър както преди: първото му действие било да даде пищен пир, на който поканил бедните, старите и инвалидите от града. След това прекарвал дните си в разходки по улиците на града, раздавайки милостиня на бедните, давайки на всички, които поискали, без да се съобразява със достойнствата на техния случай. (Той довел със себе си слуга, който носел три торби с монети: една златна, една сребърна и една медна. Когато срещнал нуждаещ се човек, светецът бръкнал произволно в една торба и му дал шепа монети, като по този начин оставил Бог да реши размера на дара).

Когато светецът наближил смъртта си, той събрал семейството си и ги призовал да раздадат цялото останало от богатството му на нуждаещите се. „Деца мои, не забравяйте гостоприемството; посещавайте болните или в затвора, грижете се за вдовици и сираци; грижете се за погребението на умиращите в бедност; не пожелавайте имота на другите; не говорете лошо за никого и не се радвайте на нещастията, които сполетяват враговете ви; винаги правете това, което видяхте да правя аз в живота си, за да ви пази Бог под Своята закрила.“ След това, с лице, сияещо от радост, той предаде душата си на Бога.

⚠ Съобщи за неточност