Православен  Календар

10 Ноември 1988
Четвъртък от 24-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Мъченици Терент, Неонила и децата им
  • св. Арсений Сръбски
  • Свети Димитрий (Деметрий) от Ростов (1709)
  • Светият ни отец Фирмилиан, епископ на Кесария (268)
  • Свети йеромартир Кириак, епископ на Йерусалим, и майка му Анна (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Солунци 5.1-8 (Апостол)

1А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

Лука 11.47-12.1 (Евангелие)

47Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

1Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Жития на светиите

Свети Димитрий (Деметрий) от Ростов (1709)

Роден близо до Киев, той е възпитан в благочестие и на ранната възраст от единадесет години постъпва в Църковната академия в Киев. На седемнадесет години е приел монашество. Няколко години по-късно е ръкоположен за свещеник. Въпреки постоянното му желание да се оттегли в живот на аскетизъм и уединение, многото му дарби са били необходими на Църквата и, много против волята му, той прекарва по-голямата част от живота си, занимавайки се с писане и други дела. Игуменът на Киевско-Печерската лавра, познавайки неговите научни способности, го призовава да състави „Жития на светиите“ на руски език, дело, на което той се посвещава неуморно в продължение на двадесет и пет години.

За него тази компилация не е суха задача; той подхожда към живота на всеки светец с молитва и често получава видения. Светата мъченица Варвара му се явява в съня през 1685 г.; когато той я моли да се застъпи за него пред Господа, тя го смъмря, че се моли „по латински начин“, тоест за това, че използва кратки молитви. Виждайки неговата мъка от това, че е бил така смъмрен, тя се усмихна и каза: „Не се страхувай!“

Свети Димитрий беше възведен на епископския престол (на митрополит на Тоболск и Сибир) през 1701 г., но помоли да бъде преместен поради влошено здраве и защото сибирската епархия не му позволяваше да продължи изследванията си. Така през 1702 г. той беше назначен в епархията на Ростов; получил божествено откровение, че ще доживее до края на дните си там. Той завършил своето монументално произведение „Жития на светиите“ през 1705 г.; след това посветил енергията си на грижата за паството си, на образованието на свещениците и на много духовни писания, включително няколко, адресирани към схизматичните „старообрядци“, в които ги умолявал да се присъединят отново към каноничната Църква.

Въпреки влошеното си здраве, той поддържал живот на строга молитва и пост и насърчавал верните си, в проповедите и писанията си, да правят същото. Той предсказал собствената си смърт три дни по-рано. Синаксарионът завършва така: „светият епископ паднал в краката на слугите и псалмопевците си и поискал прошка от тях. След това, с пламенна молитва на устните си, той се затворил в килията си. На следващата сутрин, 28 октомври 1709 г., го откриха мъртъв на колене. Мощите на Свети Димитрий бяха намерени нетленни през 1752 г. и извършиха много изцеления. Той беше официално прославен от Църквата през 1757 г.“

Светият ни отец Фирмилиан, епископ на Кесария (268)

Роден в благородно семейство от Кесария в Кападокия, той учи при Ориген заедно с приятеля си Свети Григорий Чудотворец (17 ноември). Става епископ на Кесария около 230 г. През 252 г. участва в Антиохийския събор, който осъжда разколника Новатиан и неговите последователи, които отричат всякаква надежда за покаяние и възстановяване в Църквата за онези, които са отрекли вярата, за да избегнат преследване.

Фирмилиан посвещава много енергия на защитата на църквите в Азия и Африка от незаконното господство на папа Стефан от Рим. Азиатските и африканските църкви кръщават еретиците, които се връщат в Църквата; Рим ги примиряваше просто чрез възлагане на ръце. Фирмилиан не осъждаше римската практика, но ревностно защитаваше правото на местните църкви да запазят своята практика, вместо папата да диктува практиките на цялата Църква.

След това светият епископ е бил призован да се бори срещу ереста на Павел от Самосата, епископ на Антиохия. Павел учеше, че Словото Божие не е едно по същност с Отца, а е само слово от божествено вдъхновение, изпратено на човека Иисус. (Това без съмнение е вярата на много „християни“ днес!) Виждайки в това учение пълно отричане на нашето спасение в Христос, напълно човек и напълно Бог, Фирмилиан свика три последователни събора (през 263, 266 и 268 г.), за да се справи с ереста. Първите два бяха подкопани от Павел и неговата група; но на третия ерестата най-накрая беше осъдена, а Павел от Самосата – отлъчен от църквата. Свети Фирмилиан почина в град Тарс, докато пътуваше към този събор.

Свети йеромартир Кириак, епископ на Йерусалим, и майка му Анна (IV в.)

Кириак е роден като юдеин и е носил името Юда, преди да повярва в Христос. Той е бил един от работниците, наети от Света Елена, когато тя дошла в Йерусалим, за да открие Кръста на Христос. По този начин той е бил очевидец на откриването на Кръста и на многото чудеса, извършени от него; повярва в Христос, кръсти се и с времето стана епископ в Йерусалимската църква. Той живя по времето на царуването на Юлиан Отстъпник (361-363). Тираничният император, който преминаваше през Палестина по пътя си към Персия (където щеше да умре), заповяда да хванат светия епископ и да го подложат на ужасни мъчения, за да го принудят да се отрече от Христос. Майката на Кириак, Анна, се втурнала към него, за да го окуражи и да се сбогува с него; тя също била арестувана и двамата предали душите си на Бога в същия ден.

⚠ Съобщи за неточност