Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 10 - Битие 17.15-17, 19; 18.11-14; 21.1-8 (Вечерня)
1Господ Бог каза на Авраам: Що се отнася до Сара, твоята жена, името ѝ няма вече да бъде Сара, а Сарра ще бъде името ѝ. Ще я благословя и ще ти дам от нея син; и ще го благословя, и той ще бъде за народи, и от него ще произлязат царе на народи. И Авраам падна на лицето си и се засмя, казвайки в сърцето си: Нима на сто години ще ми се роди син? И Сарра, която е на деветдесет, нима ще роди дете? Бог каза на Авраам: Да; виж, твоята жена Сарра ще ти роди син и ще наречеш името му Исаак; и ще утвърдя Моя завет с него като вечен завет. А Авраам и Сарра бяха стари, напреднали във възраст. Но Сарра се засмя в себе си, казвайки: Това не ми се е случвало досега; а моят господар е стар. И Господ Бог каза на Авраам: Защо Сарра се засмя в себе си, казвайки: Наистина ли ще родя? Защото съм стара. Но нищо не е невъзможно за Бога. И Господ посети Сарра, както беше казал, и тя зачене и роди син на Авраам в тяхната старост, в онова време, което Господ беше определил. И той го обряза на осмия ден, както Господ Бог му беше заповядал. И Авраам беше на сто години, когато му се роди синът Исаак. А Сарра каза: Господ ми даде смях; защото всеки, който чуе, ще се радва с мен. И тя каза: Кой ще съобщи на Авраам, че Сарра кърми дете, след като съм родила дете в моята старост? И детето порасна и беше отбито. И Авраам направи голямо угощение в деня, когато синът му Исаак беше отбит.
Съставно 11 - Съдии 13.2-8, 13-14, 17-18, 21 (Вечерня)
1В онези дни имаше човек от племето Дан, и името му беше Маноах, а жена му беше бездетна и не беше раждала дете. И Ангелът Господен се яви на жена му и ѝ каза: „Виж, ти си бездетна и не си раждала дете и не си зачнала син. Но сега внимавай и не пий вино или сикер и не яж нищо нечисто. Защото ето, ще заченеш в утробата и ще родиш син, и никакво желязо няма да докосне главата му, защото детето ще бъде назорей Божий от утробата на майка си.“ И жената дойде и каза на мъжа си: „Божий човек дойде при мен и видът му беше като вид на Ангел Божий, много светъл. И той каза: ‘Виж, ще заченеш в утробата и ще родиш син; и сега внимавай и не пий вино или сикер и не яж нищо нечисто, защото детето ще бъде назорей Божий от утробата до деня на смъртта си.’“ И Маноах се помоли на Господа и каза: „Господи мой, нека Божият човек, когото си изпратил, дойде пак при нас и ни поучи какво да правим за детето, което ще се роди.“ Тогава Ангелът дойде при Маноах и каза: „От всичко, което казах на жена ти, нека тя се пази. Да не яде нищо, което идва от лозата; да не пие вино или сикер.“ И Маноах каза на Ангела Господен: „Как ти е името, за да те прославим, когато се изпълни словото ти?“ И Ангелът Господен му каза: „Защо питаш за моето име? То е чудно.“ И Ангелът Господен вече не се яви на Маноах и на жена му.
Съставно 8 - Исаия 40, 41, 45, 48, 54 (Вечерня)
1Така казва Господ: Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва Бог. Свещеници, говорете на сърцето на Йерусалим. Утешете я, защото нейното унижение се изпълни; защото нейният грях е премахнат, понеже тя получи от ръката Господня двойно за своите грехове. Глас на викащ в пустинята: Пригответе пътя на Господа, изправете пътищата на нашия Бог. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се снижат; кривото ще стане право, и неравните пътища ще се изгладят; и всяка плът ще види спасението на Бога. Възкачи се на висока планина, ти, който носиш благата вест на Сион; издигни гласа си със сила, ти, който носиш благата вест на Йерусалим. Издигни го, не се бой. Аз, Господ Бог, Аз, Богът на Израил, ще чуя и няма да ги оставя; но ще отворя реки от планините и извори посред равнините. Ще превърна пустинята във водни ливади и жадната земя във водни потоци. Нека небесата се радват отгоре и облаците да изливат правда. Нека земята да поникне и да разцъфне с милост и правда. Разгласи глас на радост до краищата на земята и нека се чуе това: кажете, че Господ е избавил Своя слуга Яков. И ако ожаднеят в пустините, Той ще им изведе вода от скала. Радвай се, безплодна, която никога не си раждала; извикай и запей, ти, която не си познала родилни болки, защото децата на изоставената са повече от децата на тази, която има съпруг.
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Лука 1.24-25, 57-68, 76, 80
(Утринно Евангелие)
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
57А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
58И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
59На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
61И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
63Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
64И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
65И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
66Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
67И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
68благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
76И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
80А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
Римляни 10.1-10 (Апостол)
1Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
2Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
3Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
4понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
5Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него".
6А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа,
7"или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
8Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
9защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
10понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
Римляни 13.11-14.4
(Апостол, Предтеча)
11И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.
12Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.
13Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
14но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.
1Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
Матей 8.28-9.1 (Евангелие)
28И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
29И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
30А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
31И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
32И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
33А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
34И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
Лука 1.1-25, 57-68, 76, 80
(Евангелие, Предтеча)
1Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -
3то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -
11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
57А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
58И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
59На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
61И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
63Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
64И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
65И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
66Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
67И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
68благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
76И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
80А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.