Православен  Календар

06 Февруари 1985

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Ксения Римска
  • блаж. Ксения Петербургска
  • Светата ни майка Ксения от Петербург, блажена за Христа (ок. 1800 г.)
  • Нашата преподобна майка Ксения от Рим с двете си слугини (V в.)
  • Светият ни отец Македоний (ок. 430)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Жития на светиите

Светата ни майка Ксения от Петербург, блажена за Христа (ок. 1800 г.)

Тя е родена около 1730 г. и като млада жена се омъжила за полковник от армията на име Андрей, красив и елегантен мъж, любител на светския живот. Когато била на двадесет и шест години, съпругът ѝ починал внезапно след пиянска вечеря с приятели, оставяйки Ксения бездетна вдовица. Скоро след това тя раздала всичките си вещи и изчезнала от Санкт Петербург за осем години; смята се, че прекарала това време в скит или дори в манастир, изучавайки пътищата на духовния живот. Когато се върнала в Санкт Петербург, изглеждало, че е загубила разсъдъка си: обличала се с военното палто на съпруга си и отговаряла само на неговото име. Тя живеела без дом, скитала се по улиците на града, осмивана и малтретирана от мнозина. Приемала милостиня от благодетелни хора, но веднага я раздавала на бедните: единствената ѝ храна идвала от ястия, които понякога приемала от познати. Нощем се оттегляла в поле извън града, където коленичила в молитва до сутринта.

Постепенно хората в града забелязали признаци на святост, които се криели зад нейния на пръв поглед объркан живот: тя проявявала дар на пророчество, а самото й присъствие почти винаги се оказвало благословение. Синаксарионът казва: „Божието благословение сякаш я съпътстваше, където и да отидеше: когато влезеше в магазин, дневните приходи бяха забележимо по-големи; когато таксиметров шофьор я вземеше, той получаваше много клиенти; когато прегърнеше болно дете, то скоро оздравяваше. Така състраданието скоро отстъпи място на почитание и хората като цяло започнаха да я считат за истинския ангел-пазител на града.“

Четиридесет и пет години след смъртта на съпруга си Света Ксения почина в мир на възраст от седемдесет и една години, някъде около 1800 г. Гробът ѝ веднага се превърна в място за поклонение: толкова много хора вземаха пръст от гроба като благословия, че редовно се налагаше да се доставя нова пръст; накрая върху гроба беше поставена каменна плоча, но и тя постепенно беше отчупена от вярващите. Чудеса, изцеления и явявания на Света Ксения се случват и до днес на онези, които посещават гроба ѝ или просто молят за нейното застъпничество. Молитвите ѝ се призовават особено за помощ при търсене на работа, дом или съпруг (всичко това, от което тя се е отказала в собствения си живот). Благочестив обичай е да се отслужва Панахида / Трисагион за упокой на съпруга ѝ Андрей, за когото тя се е молила горещо през целия си живот.

Света Ксения беше официално канонизирана за първи път от Руската православна църква извън Русия през 1978 г., а след това и от Московската патриаршия през 1988 г.

Нашата преподобна майка Ксения от Рим с двете си слугини (V в.)

Тя била дъщеря на благородно християнско семейство в Рим и при кръщението си получила името Еусебия. Въпреки че желаела да посвети девствеността си на Христос, родителите ѝ уредили брак против волята ѝ. В сватбената си нощ тя тайно избягала от града, придружена от двама роби, и се качила на кораб за Александрия. Когато стигнала остров Кос, сменила името си на Ксения („Чужденка“) и се помолила на Бога, както Той изпратил апостол Павел при Света Текла (виж 24 септември), така да й изпрати истински водач по пътя към спасението. Скоро един свят старец на име Павел я намерил и я направил своя духовна дъщеря. Той я завел заедно с двете й спътнички в Миласа в Кария (където по-късно станал епископ) и ги настанил в манастир там. В продължение на много години те живели „ангелски живот“ в пълна степен, а Ксения починала в мир в напреднала възраст. На погребението й над процесията се появил светъл кръст, който следвал погребалната процесия и изчезнал едва когато тялото на светицата било погребано.

Светият ни отец Македоний (ок. 430)

Той живееше в аскетизъм в дивите хълмове извън Антиохия. В продължение на четиридесет и пет години той нямаше нито палатка, нито къща, а скиташе от място на място, живеейки в пещери или в скални цепнатини. В напреднала възраст учениците му най-накрая го убедиха да си построи малка колиба. Общо той прекара седемдесет години в уединена аскеза.

Веднъж един ловец срещнал отшелника и го попитал какво прави в планината. Светецът отговорил: „Както и ти, аз съм дошъл в планината да ловувам. Ловувам Бога, когото копнея да видя. Горещо желая да Го уловя и никога няма да се уморя от толкова прекрасно преследване!“

Веднъж жителите на Антиохия се разбунтуваха и събориха две статуи на император Теодосий и съпругата му. Двама генерали дойдоха от Константинопол, планирайки да наложат кърваво наказание на народа. Свети Македоний, като научил за това, дошъл в града и потърсил генералите, като ги помолил да предадат послание на императора: че той, като човек и подложен на слабости като всички хора, не бива да се гневи прекомерно на другите хора; и че не бива, в отговор на унищожаването на безжизнени образи, да унищожава онези, които са самият образ на Бога.

През живота си Свети Македоний получил даровете на духовно прозрение и чудотворство, с които извършил много чудеса на изцеление за хората от Антиохия и околностите. Той починал в мир около 430 г. и бил погребан с почести в Антиохия.

⚠ Съобщи за неточност