Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
1 Коринтяни 8.8-9.2 (Апостол)
8Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
10Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
11И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
12А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
13Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.
1Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?
2Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.
Матей 25.31-46 (Евангелие)
31А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
Жития на светиите
Св. Исидор от Пелузиум, монах (440-449)
Роден е в благородно семейство в Александрия. За кратко време преподава реторика в Пелузиум, Египет, но скоро любовта му към Божиите дела го подтиква да избяга в пустинята като отшелник. След една година аскетичен живот се завръща в Пелузиум, където е ръкоположен за свещеник. След няколко години се оттеглил в манастир, където прекарал остатъка от живота си, като в крайна сметка станал игумен. От манастира написал хиляди послания, изпълнени с божествена благодат и мъдрост; от тях са се запазили повече от две хиляди.
Свети Исидор е бил ученик и предан последовател на Свети Йоан Златоуст, когото е познавал чрез неговите писания. Когато Свети Кирил стана патриарх на Александрия, той отказа да почита Свети Йоан в диптихите по време на Божествената литургия. Свети Исидор му написа строго писмо, в което му напомни да не обръща внимание на слуховете, предразсъдъците или заплахите на хората, и Свети Кирил беше убеден да възстанови почитането на архиепископа на Константинопол, а по-късно стана силен застъпник на почитането на Свети Йоан. Исидор, макар и монах, бил третиран като духовен отец от патриарх Кирил: около 433 г., когато Св. Кирил бил склонен да се отнесе сурово към някои, които били въвлечени в несторианската ерес, Св. Исидор му написал: „Като твой баща, тъй като ти се радваш да ми даваш това име, или по-скоро като твой син, аз те умолявам да сложиш край на това раздори, за да не се създаде траен разрив под претекст на благочестието.“
С репутацията дойде и преследването, и свети Исидор много страда от имперските и църковните власти, недоволни от неговото свято влияние. Той понасяше всички тези неприятности безразлично и през 440 г. (според един източник) или около 449 г. (според друг) с радост предаде душата си на Бога.
Преподобният Кирил от Новоезерск (1532)
Когато беше едва на петнадесет години, Свети Кирил тайно напусна дома си, за да се присъедини към манастира „Свети Корнелий от Комел“ (19 май). Седем години по-късно баща му посети манастира и разпозна сина си. Вместо да убеди Кирил да се върне в светския живот, бащата беше убеден от сина си да постъпи в манастир; майка му скоро се присъедини към тях, постъпвайки в близък женски манастир. В рамките на следващите няколко години майката и бащата на Св. Кирил починаха, което го накара да възкликне: „И аз съм смъртен!“ Той удвои аскетичните си усилия и скоро получи дара на сълзите в молитвата. Десет години след влизането си в манастира Св. Кирил получи благословията на игумена си да живее като отшелник. Той живееше в пълна уединеност, хранейки се с диви зеленчуци и гъби. След седем години уединение той построи скит при Ново езеро и основал там две църкви. Скоро бил ръкоположен за свещеник. Неговата святост привлякла голяма група ученици и той основал голям манастир. Там продължил да живее в най-строг аскетизъм и участвал във всички общи трудове на монасите. Веднъж някои крадци се опитаха да откраднат църковните камбани, но благодарение на божествена намеса се дезориентираха и обикаляха манастира в тъмното до сутринта. Когато бяха заловени и доведени при светеца, той им каза: „Деца мои, никой никога не е забогатял чрез кражба, но мнозина са загубили дори това, което им е принадлежало.“ След това той заповяда да им се даде храна и да бъдат освободени.
През живота си светецът извършил много изцеления и бил особено известен с това, че възвръщал зрението на слепите. Веднъж неговият ученик Атанасий видял неизвестен дякон, който служел заедно със Свети Кирил на Литургията. Тайнственият дякон изчезнал в края на службата, а Свети Кирил забранил на ученика си да говори за инцидента до смъртта му. През 1532 г. светецът почина в мир: последните му думи бяха: „Слава на Бога за всичко!“