Библейски четива (Синодален превод)
Матей 1.18-25
(Утринно Евангелие)
18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Галатяни 4.4-7
(Апостол, Рождество)
4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!
7Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
1 Петрово 4.1-11 (Апостол)
1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,
2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия.
3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;
4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят;
5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви.
6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.
7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви.
8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове".
9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот.
10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.
11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.
Матей 2.1-12
(Евангелие, Рождество)
1А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
Марк 12.28-37 (Евангелие)
28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?
29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.
31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.
32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;
33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.
35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?
36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.
Жития на светиите
Рождество Христово по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос
Разказът на Синаксар включва следното предание от Протоевангелието на Яков: „Когато Йосиф намери място за Мария във Витлеем, той излезе да търси акушерка. По пътя си забеляза, че цялата природа внезапно беше станала напълно неподвижна, сякаш обзета от удивление: птиците висяха неподвижно във въздуха, хората и животните спряха на място, а водите спряха да текат. Непрекъснатото движение, което води всичко от раждането до смъртта и го затваря в суета (вж. Пс. 38:6-7; 102:15. Екл. 1), беше преустановено, защото в този момент Вечният влезе в сърцето на времето. Предвечният Бог стана новородено дете. Времето и STORYта сега придобиха ново измерение.“
Пастирите, които видяха Господа
„А в същата страна имаше овчари, които пребиваваха на полето и пазеха стадото си през нощта. И ето, ангел Господен дойде при тях и славата Господня ги осия. И те се уплашиха много. И ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знамение: Ще намерите Младенеца, повит в пелени, лежащ в ясли. И внезапно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините на Бога, и на земята мир между човеците, благоволение.“ (Лука 2:8-14)
Почитането на влъхвите
Вижте Матей, гл. 2. Според стиховете от Празника и повечето от Светите Отци, влъхвите са били астролози от Персия или Вавилония (Писанието казва само, че са дошли „от изток“.) Звездата, която са следвали, не е била неодушевен обект, а една от Ангелските Сили на небето, назначена да ги води към Спасителя. От самото начало Благата вест за Христос е била провъзгласена на народите.