Православен  Календар

29 Септември 1980
Понеделник от 19-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Великомъченица Евфимия Всехвална
  • Великомученица Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)
  • Свети йеромартир Киприан Картагенски (258)
  • Светият ни отец Доротей Египетски (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Филипяни 1.1-7 (Апостол)

1Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, - до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони: 2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 3Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас, 4(като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,) 5именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега, 6като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа, 7както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.

Лука 4.37-44 (Евангелие)

37И се разнесе слух за Него по всички околни места. 38След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея. 39Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше. 40А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги. 41Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос. 42А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях. 43Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен. 44И проповядваше в синагогите галилейски.

Жития на светиите

Великомученица Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Тя е родена в Халкедон от благородни християнски родители. Когато Приск, местният проконсул, отпразнува публично жертвоприношение на Арес, четиридесет и девет християни, включително Евфимия, се скриха, за да избегнат идолопоклонството. Отсъствието им беше забелязано, те бяха открити и доведени пред Приск. След като ги измъчваше всички в продължение на единадесет дни, на дванадесетия ден той избра Евфимия заради красотата ѝ и започна да ѝ ласкае, надявайки се по този начин да я отклони от вярата. Когато усилията му се оказаха безполезни, той заповяда тя да бъде измъчвана по-жестоко от всеки друг от събратята ѝ по вяра. Тя бе чудесно запазена невредима през многото изтезания, като накрая предаде душата си в Божиите ръце, когато бе хвърлена на дивите зверове. Нейните благочестиви родители взеха и погребаха тялото ѝ . Мощите ѝ се съхраняват в Константинополската патриаршия.

Чудото, извършено от светите ѝ мощи на Халкидонския събор, се чества на 11 юли.

Свети йеромартир Киприан Картагенски (258)

Роден е в Картаген (Северна Африка) в семейство на заможни благородници и става известен адвокат в този град. Около 246 г. той приема християнската вяра и е кръстен от свещеника Цецилиан. Веднага раздава всичките си имоти на бедните и се оттегля в тихо място в провинцията, за да се посвети на молитва и изучаване на християнските писания. През 248 или 249 г. е избран за епископ на Картаген по настояване на народа, въпреки че някои свещеници се противопоставят на ръкополагането на такъв новоповярвал.

Скоро след избора му император Деций започна ужасно преследване на християните, по време на което Киприан, укривайки се, подкрепяше паството си чрез писма. През това време много християни се поддадоха на страха от смъртта и или принесоха жертви на идолите, или подписаха декларации, че са го направили. Когато гоненията приключили, възникнал проблемът как да се постъпи с отстъпниците, които желаели да бъдат приети обратно в Църквата. Ригористични групи като новацианците и монтанистите считали, че тези lapsi са се лишили от всякаква надежда за спасение и никога не могат да се върнат в Църквата. Киприан отхвърлил това виждане (както и позицията на някои, които искали незабавно да помирят отстъпниците); той утвърди позицията, която и до днес е стандартна в Църквата, че отстъпниците могат да бъдат възстановени след изповед и дълго покаяние. Позицията му доведе до разкол в Църквата в Картаген, когато противниците на Киприан поставиха Максим Монтанист като съперник-епископ. Разколът приключи едва с чумата, която опустоши Империята и град Картаген през 253-254 г., заедно с подновеното преследване на християните. Неуморната грижа на Свети Киприан за страдащите през това време върна повечето от разколниците на негова страна. Когато мирът се възстанови, Киприан свика поредица от събори в Картаген, за да разреши конфликтите, които бяха разтърсили Църквата. Той поддържа практиката на африканските (и източните) църкви да примиряват еретиците с Църквата чрез кръщение, а не чрез възлагане на ръце, както се правеше в Рим; макар Киприан да не се е опитвал да наложи тази практика на други църкви, Рим не е бил толкова толерантен и е прекъснал отношенията си с африканската църква до смъртта на папа Стефан.

През 256 г. избухва още едно преследване при император Валериан. Киприан е бил арестуван и изведен пред проконсула на региона. Той е отказал да се защитава, а когато му е било съобщено, че ще бъде екзекутиран, е казал само Deo Gratias! (Слава Богу!). При екзекуцията си светият епископ е наредил да бъдат дадени двадесет и пет златни монети на палача и сам е сложил превръзката на очите си.

Забележка: Св. Киприан липсва на тази дата в традиционните мартирологии, защото някога е бил объркан със Св. Киприан от Антиохия (2 октомври). Днес е датата на неговото мъченичество и датата на неговото почитане в латинския календар.

Светият ни отец Доротей Египетски (IV в.)

Той бил един от великите египетски пустинни отци от четвърти век. Той е живял сам в килия в Тебаида в продължение на шестдесет години, посвещавайки се на молитва, аскетизъм и прочута любов към труда. Дните си е прекарвал в строеж на килии за нови монаси, а нощите – в изплитане на рогозки, като през цялото време е бил потънал в молитва и псалмопеене.

⚠ Съобщи за неточност