Православен  Календар

11 Юни 1980
Сряда от 3-а седмица след Петдесетница

Петров пост

Почитани светии

  • Девица мъченица Теодосия Тирска
  • прен. мощите на блаж. Йоан Устюжски
  • Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)
  • Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)
  • Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 8.2-13 (Апостол)

2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта. 3Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, 4та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух. 5Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно. 6Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир; 7защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. 8А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу. 9Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. 10Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. 11Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух. 12И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът; 13защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,

Матей 10.16-22 (Евангелие)

16Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. 17Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват, 18и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствувате пред тях и пред езичниците. 19И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; 20защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас. 21И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият; 22и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.

Жития на светиите

Дева-мъченица Теодосия Тирска (308)

По време на гоненията на император Максимиан, девица Теодосия дошла да утеши група християни, които стояли пред управителя на Кесария в Палестина. Когато тя ги насърчила да не се отказват от мъченичеството, и тя била доведена пред съдията, който заповядал да ѝ вържат камък около врата и да я хвърлят в морето; но ангели я изнесли на брега невредима. След това съдията заповядал да я обезглавят. В нощта, когато присъдата била изпълнена, Теодосия се явила на родителите си, обгърната от небесна светлина и придружена от други девици мъченици, и казала: „Виждате ли колко велика е славата и благодатта на моя Христос, от която искахте да ме лишите?“ (Родителите ѝ, желаейки да я предпазят от мъченичество, се опитали да я предпазят от изповядване на Христос).

Възпоменание на Първия Вселенски събор (325 г.)

Съборът е свикан от император Константин Велики и се провежда в Никея през 325 г. Учението на александрийския свещеник Арий – че Христос не е вечен с Отца, а е Негово божествено творение – привлича много последователи в цялата империя и императорът желае Църквата да изложи правилното си учение. На събора присъстват 318 свети йерарси, включително Свети Николай Мирликийски, Свети Атанасий Велики и Свети Спиридон. Съборът ясно осъжда арианската ерес, формулира първата версия на Символа на вярата (често наричан Никейски символ на вярата) и предлага двадесет канона. Отците на събора се почитат в неделята след Възнесение.

Падането на Константинопол (1453); „Благословен Константин XII, последният от византийските императори, мъченически убит от турците (1453)“

На тази дата през 1453 г. Константинопол, столицата на християнския свят, е разграбен от силите на султан Мехмед (Мохамед) II, поставяйки го под турска власт, където остава и до днес.

Константин XII, последният византийски император, загива, защитавайки града. Източниците са рязко разделени относно това дали той трябва да бъде считан за християнски мъченик. Обозначението „Блажен Константин“ по-горе е от календара „Свети Герман“, чиито съставители цитират руски мартирологи, които го посочват като светец. Прологът обаче цитира падането на Константинопол, като същевременно умишлено пропуска всякакви похвали за Константин. Той приема (и никога публично не се отказва) от фалшивата „уния“ на Флоренция и затова е смятан от някои за еретик. Много православни християни, включително много от жителите на Константинопол, виждат падането на града като божествено възмездие за приемането на унията от страна на Империята.

Преди смъртта си императорът облякъл войнишка броня и помогнал за охраната на градските укрепления; тялото му никога не било намерено. Въпреки че изобилстват различни легенди, най-вероятното обяснение е, че той е загинал с много други защитници и е бил хвърлен с тях в общ гроб.

⚠ Съобщи за неточност