Православен  Календар

26 Април 1980
Събота на 3-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Артемон, презвитер Лаодикийски
  • Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)
  • Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 9.20-31 (Апостол)

20и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. 21И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? 22А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. 23А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; 24но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. 25Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. 26А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. 28И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. 29Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. 30Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. 31А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Жития на светиите

Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)

По време на гоненията на Диоклециан, той бил много стар човек, служил шестнадесет години като четец, след това двадесет и осем години като дякон и накрая като свещеник тридесет години, общо седемдесет и четири години. Езическият съдия го поставил в храма на Ескулап, където се държали големи змии и се почитали като богове. Въпреки че съдията възнамерявал Артемон да бъде нападнат от змиите, светият свещеник ги обездвижил с кръстния знак, извел ги от храма и пред езическите жреци духнал върху змиите, които умрели мигновено. Главният свещеник, Виталис, паднал на колене и извикал: „Велик е християнският Бог!“. Артемон го кръстил заедно с няколко негови приятели.

Тогава неразкаялият се съдия осъдил Артемон да бъде хвърлен в горяща смола, но самият съдия бил хвърлен от коня си в смолата и умрял. След това Артемон бил освободен за известно време и прекарал времето си в проповядване на вярата на своя народ („винаги придружен от два опитомени елена“, казва Свети Николай Велимирович!). Но той бил арестуван отново и обезглавен през 303 г.

Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)

„Мартин става папа на 5 юли 649 г., по време на ожесточена кавга между православните и монотелитските еретици. Констанс II, внукът на Ираклий, е на трона по това време, а Павел е патриарх на Константинопол. За да възстанови мира в Църквата, самият император написва догматичен декрет, Типос, който силно клони към ереста. Папа Мартин свиква събор от 105 епископи, на който изявлението на императора е осъдено. В същото време папата пише писмо до патриарх Павел, молейки го да поддържа чистотата на православната вяра и да съветва императора да отхвърли теориите на еретиците. Това писмо разгневява както патриарха, така и императора. Императорът изпраща един от своите генерали, Олимпий, да отведе папата в Константинопол във вериги. Генералът не смее да върже папата със собствените си ръце, а нарежда на един от войниците си да го убие с меч в църква. Но когато войникът влиза в църквата със скрит меч, той моментално ослепява. Така, по Божието провидение, Мартин избегнал смъртта. По това време сарацините нападнали Сицилия и Олимпий отишъл там, където умрял. След това, по интриги на еретика патриарх Павел, императорът изпратил втори генерал, Теодор, да върже и залови папата по обвинение, че той, папата, е в заговор със сарацините и че не почита пресветата Богородица. [!!] Когато генералът пристигнал в Рим и прочел обвинението срещу папата, той отговорил, че това е клевета; че нямал никакъв контакт със сарацините, противниците на християнството, „и който не изповядва пресветата Богородица и не ѝ отдава почит, нека бъде прокълнат в този век и в идния.“ Но това не повлияло на решението на генерала. Папата бил вързан и отведен в Константинопол, където лежал дълго в затвора в тежка болест, измъчван от тревога и глад, докато най-накрая бил осъден на изгнание в Херсон, където живял две години преди смъртта си. Той предал душата си в ръцете на Господа, за когото бил страдал толкова много, през 655 г. Злият патриарх Павел починал две години преди него и когато императорът го посетил на смъртния му одър, той ударил главата си в стената, признавайки със сълзи, че е съгрешил много срещу папа Мартин и молейки императора да освободи Мартин. (Пролог)

В някои минеи той се почита на 14 април.

⚠ Съобщи за неточност