Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Евреи 6.13-20 (Апостол)
13Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа".
15И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Ефесяни 5.8-19
(Апостол, Св. Йоан)
8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина -
10и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16като скъпите времето, защото дните са лукави.
17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
Марк 9.17-31 (Евангелие)
17Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
18дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
21И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
22и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
23Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
24И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
25А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
26И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
27Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
28И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
29Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
30Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
31Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
Матей 4.25-5.12
(Евангелие, Св. Йоан)
25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.
1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
Жития на светиите
Светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск (308)
Те бяха съслуживци и роднини на Свети Теодор Тиро (17 февруари). Когато Свети Теодор прие мъченичеството си, те бяха държани в затвора, защото управителят на Амасия не желаеше да ги екзекутира. Но на негово място заемал поста нов и по-жесток управител, Асклепиодот, който заповядал тримата воини на Христос да бъдат доведени при него. В началото управителят се опитал да отклони тримата от Христос с ласкателства и подкуп. Той поканил Евтропий на вечеря, но Евтропий отказал, цитирайки Псалма: „Блажен е човекът, който не ходи по съветите на нечестивите.“ След това им предложи огромна сума сребро, която те също отказаха, като казаха на управителя, че Юда е загубил душата си заради сребро. Тогава управителят прибегна до изтезания, подлагайки тримата на жестоки мъчения. Накрая той осъди Еутропий и Клеоник на разпъване на кръст, за което те с радост благодариха, че са били счетени за достойни да умрат същата смърт като Христос. Василиск бе държан в затвора още известно време с надеждата, че смъртта на неговите другари ще отслаби решимостта му; но когато той остана непоколебим във вярата, той бе обезглавен на 22 май (на която дата се почита и паметта му) през 308 г.
Неизвестно момиче в Александрия (?)
„Тя беше от богато семейство, имаше добър баща, който много страдаше и умря в мъки, и зла майка, която живееше лесно, умря в мир и беше погребана с почести. Несигурна дали да живее по примера на баща си или на майка си, тази девойка имаше видение, в което й бяха показани състоянията на баща й и на майка й. Тя видя баща си в Царството Божие, а майка си в тъмнина и мъки. Това я накара да посвети целия си живот на Бога и, подобно на баща си, да следва Божиите заповеди, без да се съобразява с никаква съпротива или нещастие, което може да й се наложи да преживее. И тя следваше Божиите заповеди до края, с Неговата помощ, и стана достойна за Царството небесно, където се събра отново с любимия си баща.“ (Пролог)