Православен  Календар

03 Март 1963
Първа неделя на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Всички пости за 2027 г. на един лист – безплатен календар и бюлетин преди големите пости →

Празници

  • Неделя на Православието

Почитани светии

  • Св. Лъв Велики, папа Римски
  • Свети Лъв Велики, папа на Рим (461)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Евреи 11.24-26, 32-12.2 (Апостол)

24С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, 25и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, 26и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. 32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, 33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Йоан 1.43-51 (Евангелие)

43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Жития на светиите

Свети Лъв Велики, папа на Рим (461)

Папа Лъв беше един от големите защитници на православието по времето на монофизитската ерес и нейните разклонения. Според някои този светец е роден в Рим, а според други – в Тирения (Тоскана), и е бил посветен на архиепископския престол на Рим през 440 г. През 448 г., когато св. Флавиан, архиепископ на Константинопол [също почитан днес], призовал Евтихий, архимандрит в Константинопол, да даде обяснение за своето учение, че в Христос след Въплъщението имало само една природа, Евтихий се обърнал към св. Лъв в Рим. След като свети Лъв внимателно проучил ученията на Евтихий, той написал послание до свети Флавиан, в което изложил православната доктрина за личността на Христос и Неговите две природни същности, а също така посъветвал Флавиан, че ако Евтихий искрено се покае за грешката си, той трябва да бъде приет обратно с цялата добра воля. На Събора, проведен в Ефес през 449 г., който беше председателстван от Диоскор, патриарх на Александрия (и който Свети Лъв, в писмо до святата императрица Пулхерия през 451 г., пръв нарече „Разбойническия събор“), Диоскор, подкрепен от военна сила, не позволи да бъде прочетено посланието на Свети Лъв до Флавиан, въпреки че многократно беше молен да го направи; още преди да се състои Разбойническият събор, Диоскор беше приел неканонично непокаялия се Евтихий обратно в общение. Тъй като Свети Лъв имал много грижи в Рим поради войните на Атила Хуна и други варвари, през 451 г. той изпратил четирима делегати на Четвъртия Вселенски събор, където 630 отци се събрали в Халкедон по време на царуването на Марциан, за да осъдят ученията на Евтихий и онези, които го подкрепяли. Посланието на Свети Лъв до Флавиан беше прочетено на Четвъртия събор и беше потвърдено от Светите Отци като православно учение за въплътената Личност на нашия Господ; то се нарича още „Томос на Лъв“. Светият написал много произведения на латински; той починал през 461 г. (Велики Хорологион).

Свети Лъв е запомнен с това, че спасил Рим от завладяване от Атила Хуна. Когато Атила се приближил до Рим, готвейки се да ограби града, свети Лъв излязъл да го посрещне в епископските си одежди и му заповядал да се върне. По причини, неизвестни на светските историци, безмилостният Атила с всичките си войски се отказал от нападението и се върнал по пътя, по който дошъл.

⚠ Съобщи за неточност