13 Април 2234
Връбница: Вход Господен в Иерусалим (Цветница)
Великденски пост
— Разрешава се риба, вино и елей
Всички пости за 2027 г. на един лист – безплатен календар и бюлетин преди големите пости →
Имен ден
Аглика, Божура, Венилина, Вероника, Виола, Виолета, Виолина, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин, Далия, Дафина, Дилян, Диляна, Детелина, Ели, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Иглика, Калин, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лора, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит, Невен, Невена, Невян, Незабравка, Нуша, Петуния, Ралица, Ренета, Роза, Розалина, Росен, Росина, Росица, Ружа, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Фидан, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелин, Цветин, Цветлин, Цветомил, Цветомир, Цветослав, Цвятко, Цеца, Цецо, Яблена, Явор, Ягода, Ясен, Ясмина
Почитани светии
- Св. свщмчк Артемон, презв. Лаодикийски
- Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)
Библейски четива (Синодален превод)
Битие 49.1-2, 8-12 (Вечерня)
1И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред;
2съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.
8Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
9Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
10Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.
11Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си;
12блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.
Софония 3.14-19 (Вечерня)
14Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова!
15Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло.
16В оня ден ще кажат на Иерусалим: "не бой се", и на Сион: "да не отслабват ръцете ти!
17Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни".
18Тъгуващите за тържествени празненства Аз ще събера; твои са те, върху тях тежи укор.
19Ето, Аз ще стесня всички твои притеснители в онова време и ще спася онова, що хроми, ще събера разсеяното и ще ги туря на почит и именитост по цяла тая земя на техния укор.
Захария 9.9-15 (Вечерня)
9Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.
10Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и конете в Иерусалим, и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища.
11А колкото за тебе, Израилю, заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода.
12Връщайте се в крепостта вие, пленници, които се надявате! Каквото сега възвестявам, ще ти дам двойно.
13Защото като лък ще изопна за Себе Си Иуда и ще напълня лъка с Ефрема, и ще подигна синовете ти, Сионе, против твоите синове, Ионио, и ще направя тебе ратоборски меч.
14Ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата Му; ще загърми Господ Бог с тръба и ще върви в южни бури.
15Господ Саваот ще ги брани, и те ще изтребват и ще тъпчат прашните камъни; ще пият и ще шумят като от вино, и ще се напълнят като жертвени чаши, както ъглите на жертвеника.
Матей 21.1-11, 15-17
(Утринно Евангелие)
1И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
2като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
3и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5"кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".
6Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
7докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
10И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
15А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
16и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
Филипяни 4.4-9 (Апостол)
4Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.
5Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.
6Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, -
7и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.
8Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете.
9Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.
Йоан 12.1-18 (Евангелие)
1Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
2Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
7А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
9Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".
16Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
Жития на светиите
Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)
По време на гоненията на Диоклециан, той бил много стар човек, служил шестнадесет години като четец, след това двадесет и осем години като дякон и накрая като свещеник тридесет години, общо седемдесет и четири години. Езическият съдия го поставил в храма на Ескулап, където се държали големи змии и се почитали като богове. Въпреки че съдията възнамерявал Артемон да бъде нападнат от змиите, светият свещеник ги обездвижил с кръстния знак, извел ги от храма и пред езическите жреци духнал върху змиите, които умрели мигновено. Главният свещеник, Виталис, паднал на колене и извикал: „Велик е християнският Бог!“. Артемон го кръстил заедно с няколко негови приятели.
Тогава неразкаялият се съдия осъдил Артемон да бъде хвърлен в горяща смола, но самият съдия бил хвърлен от коня си в смолата и умрял. След това Артемон бил освободен за известно време и прекарал времето си в проповядване на вярата на своя народ („винаги придружен от два опитомени елена“, казва Свети Николай Велимирович!). Но той бил арестуван отново и обезглавен през 303 г.
Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)
„Мартин става папа на 5 юли 649 г., по време на ожесточена кавга между православните и монотелитските еретици. Констанс II, внукът на Ираклий, е на трона по това време, а Павел е патриарх на Константинопол. За да възстанови мира в Църквата, самият император написва догматичен декрет, Типос, който силно клони към ереста. Папа Мартин свиква събор от 105 епископи, на който изявлението на императора е осъдено. В същото време папата пише писмо до патриарх Павел, молейки го да поддържа чистотата на православната вяра и да съветва императора да отхвърли теориите на еретиците. Това писмо разгневява както патриарха, така и императора. Императорът изпраща един от своите генерали, Олимпий, да отведе папата в Константинопол във вериги. Генералът не смее да върже папата със собствените си ръце, а нарежда на един от войниците си да го убие с меч в църква. Но когато войникът влиза в църквата със скрит меч, той моментално ослепява. Така, по Божието провидение, Мартин избегнал смъртта. По това време сарацините нападнали Сицилия и Олимпий отишъл там, където умрял. След това, по интриги на еретика патриарх Павел, императорът изпратил втори генерал, Теодор, да върже и залови папата по обвинение, че той, папата, е в заговор със сарацините и че не почита пресветата Богородица. [!!] Когато генералът пристигнал в Рим и прочел обвинението срещу папата, той отговорил, че това е клевета; че нямал никакъв контакт със сарацините, противниците на християнството, „и който не изповядва пресветата Богородица и не ѝ отдава почит, нека бъде прокълнат в този век и в идния.“ Но това не повлияло на решението на генерала. Папата бил вързан и отведен в Константинопол, където лежал дълго в затвора в тежка болест, измъчван от тревога и глад, докато най-накрая бил осъден на изгнание в Херсон, където живял две години преди смъртта си. Той предал душата си в ръцете на Господа, за когото бил страдал толкова много, през 655 г. Злият патриарх Павел починал две години преди него и когато императорът го посетил на смъртния му одър, той ударил главата си в стената, признавайки със сълзи, че е съгрешил много срещу папа Мартин и молейки императора да освободи Мартин. (Пролог)
В някои минеи той се почита на 14 април.