Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8
(Вечерня, Св. Рафаил)
1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.
Притчи 10.31-11.12
(Вечерня, Св. Рафаил)
31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.
32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.
1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.
2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
Премъдрост Соломонова 4.7-15
(Вечерня, Св. Рафаил)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Йоан 10.1-9
(Утринно Евангелие, Св. Рафаил)
1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
1 Йоаново 3.21-4.6 (Апостол)
21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.
1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.
3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.
4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.
5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша.
6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.
Евреи 13.17-21
(Апостол, Св. Рафаил)
17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.
18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.
19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.
20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа),
21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.
Марк 14.43-15.1 (Евангелие)
43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.
45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна.
46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.
50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
Йоан 10.9-16
(Евангелие, Св. Рафаил)
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.