Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 3.1-14
(6-ти час)
1Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа,
2храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец,
3петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател.
4И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях.
5И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа.
6Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка.
7А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа.
8Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава.
9Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.
10Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си;
11а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му.
12Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш.
13Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите.
14Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;
Битие 2.20-3.20 (Вечерня)
20И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
21И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
23И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
24Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
25И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
12Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.
13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;
19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
20И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.
Притчи 3.19-34 (Вечерня)
19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;
20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.
21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, -
22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.
24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.
25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;
26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.
27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.
28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)
29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.
30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.
31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;
32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.
33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.
34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.
Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8
(Вечерня, Св. Рафаил)
1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.
Притчи 10.31-11.12
(Вечерня, Св. Рафаил)
31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.
32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.
1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.
2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
Премъдрост Соломонова 4.7-15
(Вечерня, Св. Рафаил)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Йоан 10.1-9
(Утринно Евангелие, Св. Рафаил)
1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
Евреи 13.17-21
(Апостол, Св. Рафаил)
17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.
18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.
19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.
20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа),
21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.
Йоан 10.9-16
(Евангелие, Св. Рафаил)
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.