Православен  Календар

13 Декември 2220
Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест; Св. мчца Лукия девица

Сряда от 26-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей

Празници

  • Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест

Почитани светии

  • Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест
  • Св. мчца Лукия девица
  • Света Дева Мария Лусия от Сиракюза (304)

Библейски четива (Синодален превод)

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Тимотей 1.18-20, 2.8-15 (Апостол)

18Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата; 20от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват. 8И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Герман)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 15.1-10 (Евангелие)

1Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3Но Иисус им каза тая притча: 4кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 5А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Герман)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Жития на светиите

Мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест в Севастия

„Тези петима смели мъже блестяха като пет блестящи звезди в мрачните дни на антихристиянските императори Диоклециан и Максимиан. Свети Евстратий беше римски генерал в град Саталиос, Евгений беше един от неговите бойни другари, а Орест също уважаван войник. Авксентий беше свещеник, а Мардарий - обикновен гражданин, който произхождаше, подобно на Евстратий, от град Араврака. Императорските управители Лисий и Агрикола измъчваха първо Авксентий, тъй като той беше свещеник. Виждайки невинните страдания на християните, Евстратий се яви пред Ликий и заяви, че и той е християнин. Докато Евстратий беше измъчван, Евгений се изправи пред съдията и извика: „И аз съм християнин, Ликий!““ Когато прекарвали Евстратий и другите мъченици през града, Мардарий ги видял от покрива на къщата си, сбогувал се с жена си и двете си крехки дъщери и побързал след тях, викайки в лицата на мъчителите им: „И аз съм християнин, като Господ Евстратий!“ Орест бил млад и красив войник, който се извисявал с глава и рамене над всички останали войници. Един ден, когато бил на стрелба по мишена в присъствието на Ликий, кръстът, който носел, паднал от гърдите му и Ликий осъзнал, че е християнин. Орест открито изповядал вярата си и бил мъченически убит заедно с останалите. Авксентий бил обезглавен, Евгений и Мардарий умрели под мъчения, Орест бил изложен на нажежена желязна решетка, а Евстратий умрял в пламтяща пещ. Свети Власий (виж 11 февруари) причастил Свети Евстратий в затвора преди смъртта му. Мощите им по-късно били пренесени в Константинопол и се съхраняват в църквата, посветена на тях - „Свети петима сподвижници“. Те били видени живи в тази църква, а Свети Орест се явил на Свети Димитрий Ростовски (виж 28 октомври). Запазена е красива молитва на Свети Евстратий, която се чете на полунощната служба в събота: „Слава ми Твоето величие, Господи, защото си погледнал на моето унижение и не си ме затворил.“ ме предаде в ръцете на враговете ми, но спаси душата ми от нужда…“. (Пролог)

Света Дева Мария Лусия от Сиракюза (304)

По време на гоненията на Диоклециан, християнската девойка Лусия отишла с майка си на поклонение до гроба на Света Агата (5 февруари), за да се моли за изцелението на майка си от болест. Света Агата се явила на Лусия насън и казала: „Лусия, сестро моя, защо искаш от мен това, което можеш да постигнеш със собствената си вяра? Майка ти е изцелена. Скоро ще бъдеш слава на Сиракуза, както аз съм на Катания.“ Майката на Лусия била изцелена от този ден и Лусия решила да се посвети изцяло на Бога. Тя разтрогнала годежа си с млад мъж от благороднически произход и дала голямата си зестра от земя и бижута на бедните. Нейният бъдещ съпруг гневно я осъдил на губернатора на Сиракуза като християнка.

На трибунала Лусия твърдо изповядала вярата си в Христос и отказала да принесе жертва на боговете. Губернаторът заповядал да я настанят в публичен дом, но неговите слуги не успели да я преместят от мястото, където стояла, дори когато я вързали с въжета и се опитали да я влачат с волове. Губернаторът попитал какво магьосничество използва, на което тя отговорила: „Аз не използвам магьосничество - това е силата Божия, която е с мен. Доведете десет хиляди от вашите мъже, ако желаете; те няма да могат да ме преместят, освен ако Бог не пожелае.“ След това мъжете запалили огън около нея, но това не ѝ навредило. Накрая я обезглавили на мястото, където стояла. С последните си думи тя предсказала смъртта на Максимиан и Диоклециан и настъпването на мир в Църквата.

⚠ Съобщи за неточност