Библейски четива (Синодален превод)
1 Коринтяни 1.26-29
(Апостол, Събота след Въздвижение)
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
1 Коринтяни 1.26-29 (Апостол)
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
Йоан 8.21-30
(Евангелие, Събота след Въздвижение)
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.
22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?
23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.
24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.
26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.
27Не разбраха, че им говореше за Отца.
28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
Матей 20.29-34 (Евангелие)
29И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.
30И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
31А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!
32Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?
33Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.
34А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.