Библейски четива (Синодален превод)
Ефесяни 6.10-17
(Апостол, Събота след Богоявление)
10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му;
11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,
12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.
13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите.
14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата,
15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира;
16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия;
17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;
Ефесяни 5.1-8 (Апостол)
1И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,
2и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
3А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,
4нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.
5Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.
6Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;
7и тъй, не ставайте техни съучастници.
8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
Матей 4.1-11
(Евангелие, Събота след Богоявление)
1Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
2и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.
3И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове.
4А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста".
5Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха,
6и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".
7Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".
8Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
9и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
10Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".
11Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.
Лука 14.1-11 (Евангелие)
1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.
5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?
6И не можаха да Му отговорят на това.
7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:
8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,
9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Жития на светиите
Нашата почитаема майка Домника (Домнина) (ок. 474)
Тя е родена в Рим и е отгледана в любов към Христос. Тя тайно напуска родителския си дом и пътува с кораб до Александрия, където намира подслон при четири добродетелни езически девици. Благодарение на нейния пример и съвети, с времето тези четири девици са подтикнати да се откажат от идолопоклонството и да приемат вярата на Домника. След това петте отплавали за Константинопол, където се казва, че патриарх Нектарий (11 октомври) бил уведомен за пристигането им от ангел и ги посрещнал на пристанището. Патриархът сам кръстил четирите девици, давайки им имената Доротея, Евантия, Нона и Тимотея, след което настанил тях и Домница в манастир.
Скоро славата за чистия живот на Домница, нейното мъдро учение и чудотворните й изцеления се разнесе из целия град, и дори император Теодосий, заедно с императрицата и двора си, дойде да я види. Скоро тълпите направиха невъзможно за нея и сестрите ѝ да водят небесния живот, заради който бяха влезли в манастира; затова те преместиха манастира на отдалечено, обитавано от демони място, където някога често се извършвали екзекуции, тъй като всички избягваха района. Тук по заповед на императора беше построен нов манастир и сестрите намериха мир.
Славата на Света Домника продължила и тя станала не само лечителка, но и оракул за град Константинопол, предсказвайки смъртта на император Теодосий и последвалите я безредици. Тя починала в мир, като първо поверила грижата за манастира на Доротея. В момента на смъртта ѝ целият манастир се разтърси, а присъстващите видяха Света Домница, облечена като булка, да бъде отнесена към небето, ескортирана от група монаси и монахини, облечени в бяло.
Свети Атик, патриарх на Константинопол (425)
Роден в Себасте, Армения, той е отгледан от монаси, които изповядвали ереста на Македоний, отричаща нетварната божественост на Светия Дух; но когато пораснал, той отхвърлил тази заблуда и приел православната вяра. Заселва се в Константинопол и става свещеник в Великата църква. Въпреки че имал малко формално образование, невероятната му памет, ревността му към Христос и мощните му проповеди го направили популярен сред всички и той бил избран за патриарх през 406 г., по време на царуването на император Аркадий. Той служи като пастир на Църквата в продължение на двадесет години, управлявайки винаги с мъдрост и умереност. Въпреки че беше непреклонен в точното спазване на вярата, той възприе помирителен и убедителен подход към еретиците и схизматиците; по този начин успя да върне много хора в Църквата, вместо да ги отблъсне. Най-известният му подвиг е възстановяването на името на Свети Йоан Златоуст в диптихите. Свети Йоан е бил несправедливо лишен от почитане в Патриаршията след изгнанието си, което е довело до разкол; възстановяването на почитането му не само е поправило тежка несправедливост, но и е излекувало разкола. Свети Атик също е председателствал повторното освещаване на „Света София”, която е била изгорена през 404 г. по време на бунтовете, последвали изгнанието на Свети Йоан Златоуст. Той е починал в мир през 425 г.