Светите прародители на Бога Йоаким и Анна
Свети Йоаким беше от племето на Юда и потомък на цар Давид. Света Анна беше от племето на Леви, дъщеря на свещеник на име Матан. Три дъщери имаше Матан: Мария, Зоя и Анна. Мария стана майка на Саломея, носещата миро; Зоя роди Елисавета, майка на Свети Йоан Кръстител; а Анна се омъжи за Йоаким в Назарет. Йоаким и Анна, за тяхна голяма скръб, бяха бездетни в продължение на петдесет години. Те живееха в молитва и запазваха само една трета от доходите си за себе си, като даваха една трета на бедните и една трета на Храма. Веднъж, когато бяха дошли в Ерусалим, за да принесат жертва в Храма, Йоаким беше публично осмиван от първосвещеника Исахар заради бездетността си. Йоаким и Анна, дълбоко наскърбени, се молеха горещо Бог да им дари чудото, което беше извършил за Авраам и Сара, и да им даде дете в старостта им. Веднъж, докато всеки от тях се молеше насаме на уединено място, на всеки от тях се явиха ангели и им разкриха, че ще им бъде дадена благословена дъщеря, „чрез която ще бъдат благословени всички народи и чрез която ще дойде спасението на света“. И двамата се втурнали към дома, за да си разкажат радостната вест, и се прегърнали, когато се срещнали. (Това е моментът, изобразен на иконата им.) Анна заченала и родила Пресветата Богородица. И двамата починали в мир, не много след като я изпратили да живее в Храма.
Памет на Третия Вселенски събор (431)
Съборът, свикан от император Теодосий Младши, се събра в Ефес. Двестата отци, събрали се там, осъдиха учението на Несторий, патриарх на Константинопол, който не наричаше Светата Дева Мария Богородица (Божия Родителка), а само Христородица (Христоноска). Светите отци на Събора ясно потвърдиха, че Дева Мария е и трябва да се нарича Божия Майка. Те също така потвърдиха учението на първите два Събора и постановиха, че Никейският символ на вярата не може да бъде променян (както по-късно беше направено от Западната църква).
Свети мъченик Севериан от Себасте (320)
Той беше виден гражданин на Себасте по времето на царуването на Лициний. Когато Четиридесетте мъченици от Себасте (9 март) бяха в затвора, той ги окуражаваше и утешаваше. Заради това и заради християнския си пример, който беше обърнал много езичници в региона, провинциалният управител Лисий заповяда да бъде арестуван. Но преди войниците да успеят да го намерят, той се яви пред управителя и открито изповяда вярата си. Заради това беше подложен на много дни ужасни мъчения, по време на които постоянно увещаваше вярващите, които го следваха, да останат твърди в изповядването си на Христос. След удивителна издръжливост на мъченията си, той предаде духа си на Бога.
По време на погребението на светеца съпругът на една от слугините му беше чудесно възкресен от мъртвите и живя още петнадесет години. Християните не можеха да решат къде да погребат Севериан, затова изплетоха венец от цветя и го положиха върху тялото му, за да очакват знак от небето. Орел взе венеца и го пусна в близката гора. Християните погребаха мъченика там, където падна венецът; гробът му стана извор на чудеса, а човекът, който беше възкресен от мъртвите, се грижеше за него до края на живота си.