Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Свети мъченик Трифон (250)

Той беше син на скромни, благочестиви родители във Фригия и се издържаше с отглеждане на гъски. Още в ранна възраст му беше дарен дарът да лекува болести на хора и животни и да изгонва нечисти духове.

Дъщерята на император Гордиан (238-244) била обладана от демон, който нито един лекар или езически магьосник не бил способен да прогони. Един ден демонът извика: „Само Трифон може да ме изгони!“ Гордиан изпрати слуги да претърсят империята в търсене на неизвестния лечител; в крайна сметка разследванията им ги доведоха до тийнейджъра, който отглеждаше гъски, и го заведоха в Рим, където молитвите му веднага изгониха демона. Императорът засипа Трифон с подаръци, които той раздаде на бедните по пътя си към дома.

Когато избухна преследването на християните при Деций (250 г.), Трифон беше докладван на регионалното правителство като опасен разпространител на християнството (въпреки че той продължаваше да живее като скромен селянин, чудесата и изцеленията му го бяха направили известен). Предишната му служба към императора беше или забравена, или без значение за управителя, който го подложи на жестоки мъчения, а след това го изпрати в Никея за по-нататъшен разпит. Там, когато никакви мъчения не го убедили да се отрече от Христос или да се поклони на идолите, той бил обезглавен извън градските порти. Мощите му били върнати в Лампсак, близо до дома му, където той продължил да върши много чудеса на изцеление.

Свети Трифон се почита особено за защита на градините и земеделските земи от скакалци, влечуги и всички дребни вредители.

Светите мъченици Перпетуа и Фелицита и онези, които бяха с тях в Картаген (203)

Перпетуа, Фелицита, Сатур, Сатурнин, Секунд и Ревокатус бяха млади катехумени, живеещи близо до Картаген. Перпетуа беше от благородно потекло; Фелицита (Felicitas) беше нейна робиня. Всички бяха арестувани по време на гоненията на император Валериан и изпратени в Картаген. Перпетуа имаше малко дете, което все още кърмеше, и помоли да го вземе със себе си.

Светите мъченици се явили пред съда и с радост приели присъдата си да бъдат хвърлени на дивите зверове в арената. Фелицитас, която била бременна в осмия месец, се тревожела, че мъченичеството ѝ може да бъде отложено заради бременността ѝ, но по молитвите на приятелите ѝ тя родила три дни преди игрите. Докато тя стенеше от болките, един тъмничар я подиграваше, като й казваше, че болката, която изпитва, е нищо в сравнение с тази, която ще изпита в арената. Светецата отговори: „Тук страдам за себе си; тогава ще има Друг с мен, който ще страда с мен; и моите страдания ще бъдат за Него!“ Когато роди, тя повери новороденото си дете на грижите на християнска двойка и се подготви за края си.

В деня на игрите братята и сестрите в Христа влязоха заедно в арената. Мъжете скоро бяха убити от зверовете, но Перпетуа и Фелицита, макар и осакатени, останаха живи. Нетърпеливите преследватели заповядаха да бъдат обезглавени. Вървейки към центъра на арената, двете духовни сестри си размениха целувката на мира и предадоха душите си на Бога.

Нашата Света Майка Бригида от Килдър (524)

Името ѝ се изписва също Бригит или Бриджит; тя се счита, наред със Свети Патрик (17 март), за покровителка на Ирландия. Родена е в Улстър в благородно ирландско семейство, което е било обърнато към християнството от Свети Патрик. Тя била необикновено красива и баща ѝ планирал да я омъжи за краля на Улстър. Но на шестнадесетгодишна възраст тя помолила Господ Иисус Христос да я направи непривлекателна, за да не я омъжи никой и да може да се посвети само на Него. Скоро тя загубила едното си око и й било позволено да влезе в манастир. В деня, в който положила монашески обет, тя била чудотворно излекувана и първоначалната й красота била възстановена.

Близо до Дъблин тя си построи килия под дъб, която се наричаше Кил-дара, или Килията на дъба. Скоро седем други млади жени се присъединиха към нея и основали манастира Кил-дара, който с времето се превърна в катедралния град Килдър. Манастирът се разраства бързо и се превръща в двойствен манастир с мъжки и женски обители, като игуменката заема по-висока позиция от игумена; от него са основани няколко други манастира из цяла Ирландия. (Смесените мъжки и женски монашески общности са практически неизвестни на изток, но са били често срещани през златния век на ирландската църква).

Светецата предсказала деня на смъртта си и починала в мир през 524 г., оставяйки монашески правилник за управление на всички манастири под нейна грижа. През Средновековието почитанието й се разпространило из цяла Европа.