Тит 1.5-2.1 (Апостол)

5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал: 6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство. 7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, 8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, 9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят. 10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, 11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. 12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси. 13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата, 14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината. 15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:

Лука 20.9-18 (Евангелие)

9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време; 10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен. 11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен. 12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха. 13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят. 14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше. 15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде! 17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"? 18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

Синаксис на Седемдесетте апостоли.

В допълнение към Дванадесетте апостоли, нашият Господ назначи седемдесет ученици да отидат и да разнесат Благата вест по света (виж Лука, гл. 10). По-късно към тази група се присъединиха и други, така че всъщност техният брой надхвърля седемдесет, макар че всички те все още се наричат „от Седемдесетте“.

На този ден ние почитаме и групата от онези, които са били изпратени от Светия Дух през вековете, за да проповядват радостното Евангелие на Христос.

Етиопският евнух на царица Кандаке

Кръщението му от светия апостол Филип е разказано в Деяния, глава 8. Той вече търсеше Божиите неща – STORYта го показва да чете Книгата на Исая и уточнява, че отиваше в Ерусалим, за да се поклони. Той се върна у дома („радваше се“, казват писанията) и проповядваше Евангелието на Христос в родната си земя; древната Църква на Етиопия проследява началото си до неговата мисия. Той умря мъченическа смърт.

Преподобна Аполинария (V в.)

Тя била девица от високо потекло, дъщеря на магистрат на име Антим в град Рим. Изпълнена с любов към Христос, тя убедила родителите си да ѝ позволят да отиде на поклонение в Светата земя. В Ерусалим тя уволнила повечето от придружителите си, раздала бижутата, скъпите си дрехи и парите си на бедните и продължила към Египет, придружавана само от двама доверен слуги. Близо до Александрия тя се откъснала от тях и избягала в гората, където живяла в аскеза в продължение на много години. След това се отправила към Скетис, известната пустинна монашеска колония, и се представила като евнух на име Доротеос. Под този облик тя била приета като монах.

Антим, след като загуби по-голямата си дъщеря, беше сполетян от още една скръб: по-малката му дъщеря беше обладана от демон. Той изпрати дъщеря си в Скетис, молейки светите отци там да ѝ помогнат с молитвите си. Те я повериха на грижите на „Доротеос“, който след дни на непрестанна молитва успя да излекува напълно (незнаещата за това) си сестра. Когато момичето се върнало у дома, се оказало, че е бременна, и Антим, разгневен, наредил да му доведат монаха, който се е грижил за нея. Той бил изумен да открие, че „Доротеос“ е собствената му дъщеря Аполинарна, за която бе загубил надежда да види отново. След няколко дни святата жена се върна в Скетис, като продължи да крие самоличността си от събратята си монаси. Едва при смъртта й истинската й STORY беше разкрита.